Изслушай ме, за да ти кажа

.

Дали да не се причисля
към някоя отредена вече съдба.
Да продължа да раста
с помощта на вродената си дарба.
Без да се застоявам на мисълта
                                       - за смъртта.
А за сетивността,
която изпитва ме по пътя,
хвърля ме в забрава,
оставя ме без дъх на ръба на парапета
                                                   - на края.
Като след това ме усвоява,
за да реализира потенциала
на Вселенската представа.