Изслушай ме, за да ти кажа

.

Необятността ми си намира границите,
поставени и от реалността,
твърде тесни, за живот,
твърде тъмни за светлина,
затягащи хватката си,
все по - силно и все повече,
около необуздания ми нрав,
самонадеяния ми усет.
Вледенявам се при вида на страха,
мислено излитам,
бягам, с все сили,
и не се отървавам.
Падам в дупката на ужаса,
избавление не дебне.
И тук се предава в ръцете на загубата
вече опетнената душа.
С камъни ранена,
с острие, плът разкъсана.
И безжизнена, просто се отдава на
тази така изпипаната до идеал жестокост.

Видимо безмълвна.