Изслушай ме, за да ти кажа

.

Колко лесно се живее
Докато си в романи и поеми
Чакаш дъжд да завали
И да скачаш в локвите големи
Да зърнеш образа си там,
да растеш в отраженията неприкосновени,
като че си се превърнал в жив вселенски океан
Вечерите сам стоиш под покрив от звезди,
опитваш да надникнеш в тия страшни душевни дълбини
Осъзнаваш, че
времето дори не съществува
през мъглата на тая мисловна заблуда
Парадокса на реалността,
когато преживяваш емоционалността,
а не се оставаш на апатията,
обгърнала всецяло света