Изслушай ме, за да ти кажа

.

Понякога се проявява.
Тежко. Както сега.
Сърцето страшни, плачевни импулси издава,
докато не се размаже думата на прага
от есенцията на солената сълза, не минава.
Хриповете на безутешна трескава съдба.
Звуковете от нетипична за света, тиха суматоха.
Глас на нежност преминава като лъч,
лъч през бляна,
идеала за една необратима тежка драма.
Порои се стичат, по улици, по неравни тротоари.
Мокър път през паралела на съня.
Отново озовах се сякаш
пред малък парадокс
за съществуването на деня.

Преобърната в думи.