Изслушай ме, за да ти кажа

.

Капка от дъжда прониза камъка вечен.
Сълза от око проникна право в процепа тесен.
И всемогъществото на твоята така изпипана душа
отново успя
да заблуди по невинната права
едно малко пламъче - свито в самота.
Искрици пробват да пробият и малкото живота,
останала да дири щастието си,
зад решетките на празнота.
Искрици поглъщат и малкото приятна миризма,
с надеждата да създадат свое кътче върху сухи, сухи листа.

Бегъл поглед.