Там, където очите не виждат, а сърцето ти не бие.
Където някъде твоето тяло изнемощяло
ще се повие
с бяло одеало.
В съня ще заспиш
на едно птиче крило закачен,
сякаш над блаженство да летиш
а в кожата ти да попива споменът - непроменен.
Трудно ще се изплува отвъд самия теб.
Когото земята притисна. И се почувства опетнен.
Като дълго чакана вещ -
вече налюбувана. И малко по - късно.
Осъзнава, че принадлежи единствено на тлен.
Мотива на бягство.
