Очи в мрака

Part 4

4

   Около 9 часа, тя взе дневника и лаптопа си и тръгна към 'Vintage'. Мястото, където всичко всъщност се случваше. Огромна ретро сграда, чийто първи етаж беше превърнат в магазин. Очакваха я повече от десет минути път, но това винаги е било удоволствие. Щеше да премине покрай малката чайна, откъдето винаги се носят непонятни аромати. Щеше да се усмихне на дамата с цветята, която всяка сутрин първа отваря сергията си. Щеше да хвърли кратък поглед към витрината на "Захир", отрупана с шоколадови изкушения. Отново не крайната точка е най-важното, отново пътя също има значение.

   Не спря да преглежда отново и отново записките си. Тя обожаваше загадките, но тази вече искаше своето решение. Досега нищо не й се беше опъвало чак толкова. Четейки се сблъска с висок младеж, които явно също не внимаваше. Тя направи една крачка назад, изтласкана от силата, а той побърза да проговори:

 - Простете ми, моля.- учтиво отвърна той, преди да продължи по пътя си.

 - Аз... се извинявам.- сковано отвърна и тя, смутена и объркана.

   Беше удивена от начина му на говорене. Интонация, която от години никой сякаш вече не използваше. Беше учтив и внимателен, но и имаше още нещо. Младежа с прекрасните тъмни очи беше много симпатичен. Вик се обърна след него и забеляза дългата му коса, прилежно сплетена на удивителна плитка. През ума на девойката мина една сцена, съпроводена от песен на Queen.

 - Същински Маклауд...- тихичко си промърмори тя и се отправи по своя път.

   В антикварния магазин, както винаги беше тихо и спокойно. Всеки един от рафтовете беше отрупан с всевъзможни предмети. Свещник, осветявал някога стаята на знатен граф. Комплект прибори, с които много вероятно да се е хранела голяма оперна певица. Джобни часовници, кои от кои по украсени и обрисувани. Всичко тук беше на някого, направил нещо в чест на името си.

   Някъде между много полици, отрупани с прах и вещи, беше и самия собственик. Белите му коси не се дължаха на възрастта, но никой не гадаеше всъщност на колко е. Както и самия му магазин, така и той бе забулен в тайни. Лицето му винаги бе покрито, но какво криеше, белег или рана, това също никой не знаеше. Единствено членовете на семейство Дийн не се влияеха от тайственността, опитал се да си придаде собственика.