Очи в мрака

Part 33

33

   Тя сякаш му се извиняваше с поглед, а това го развеселяваше. Беше виждал рукосоката съученичка на Вики. Постоянно й натякваше да си открие момче, постоянно я разпитваше. Засмя се, когато си спомни обещанието, което Вики бе дала. Изглежда тази дама щеше да го спази, щеше да ги запознае наистина. Ив вече препускаше към тях, когато Вики го стисна още по-силно. Сякаш сега той беше този, които може да отлети. Това отново го накара да се усмихне и нежно я прегъна в себе си:

 - Няма да те пусна... тук съм...- прошепна той в ухото й, а после докосна челото й с устни.

   Вики също обви ръка около него, стискайки силно дрехата му. Толкова беше странно да е тук в тази ситуация. Винаги досега Ив знаеше първа за всичко. А сега я беше хванала да се целува с някого, за когото дори не е чувала. "Тя не е Сайях!", успокояваше съвестта си Вики безуспешно. Усещаше ръката му на талията си и се чувстваше малко по-спокойна. Той дори беше понечил да се отдръпне от нея, за да не загази. За да бъде честна със себе си, Вики трябваше да си признае. Този момент за нея беше голям. Приятелката й постепенно съзираше колко е прекрасен той и бързо се запленяваше. Когато тя се приближи достатъчно, не можеше да каже нищо. Ив, подчертаваме Ив, бе глътнала езика си. А Вики ликуваше с цялото си сърце.

 - Ъм..- несигурно понечи Брюнетката, но не успя да измисли нищо.

 - Аз съм Ссей.- учтиво поздрави мъжа, подавайки ръката си.- Приятно ми е най-после да се запознаем, Ив.

   Русокоска разшири още повече очи. Все още беше в транс, но някак успя да подаде ръката си за поздрав. Не каза нищо, само кимна едва. Явно цялата ситуация, в която тя сама се беше поставила, не й понасяше.

 - Обещах ти, че ще ви запозная.- смотолеви бързо Вики, привличайки погледа на Ив.

   Това я извади от транса й и очите й започнаха да блестят силно и притеснително:

 - Свободни ли сте? Имам време за едно кафе!- широко се усмихна тя, гледайки към Вики.

 - Ами... ние щяхме да се разходим из града. Той иска да го разгледа.- отвърна тя бавно, сякаш обмисляше всяка една дума по отделно.

 - О, значи не си от тук? Вики показа ли ти любимото си заведение?- продължи настоятелно русата.

 - Ами... ходихме в едно.- той погледна Вики леко, опитвайки се да я припомни.- Онова, където за малко да стане ...