Очи в мрака

Part 47

47

   Докато горе заспиваха, Ссей измете, изми и върна всичко в ред. Беше оставил само лампата на бюрото, която осветяваше стария му живот. Чернокосия остави метлата и бавно седна на стола, където беше чичото. Отнесено вдигна листа, които едно време беше много по-маловажен. Гледаше към стар списък, които самия той е писал за вечеря. Можеше да си спомни онези бляскави вечери. Навсякъде миришеше на храна и афтършеив, такъв, какъвто само богаташите имаха. По онова време той беше по-скоро чай от билки, но това едва ли би било важно. Помнеше колко студено обхождаше с поглед тълпата. Очите му никога не се спираха на някого, винаги продължаваха напред. Никоя не успя да привлече вниманието му, колкото и да опитваха.

"Господарю, мис Блехнайт ви кани на танц."

"Господарю, дъщерята на Тъндърбел е тук, тази вечер, а вие обещахте на родителите й..."

   и още две дузини подобни. Но никоя не го покани лично, никоя не го заговаряше първа. Никоя не се интересуваше наистина от самия него. А и защо да го прави. Той беше студен и тих, без интересен за дамите, както и те за него. Не им говореше с цитати, не подслаждаше думите си. Името му крачеше толкова пред него, че той тичаше, за да може да го достигне. Ужасяващия Уефехес, кървавия феодал, Крал Смърт, а Всъщност това беше едно обикновено 15 годишно момче. И цялата тежест падаше върху него, дори и брат му да беше първородния син. Но брат му се беше провинил, беше загубил доверието на баща си още като малък. И затова накрая малкия Ссей бе издигнат толкова рано.

   "Господарю, дошли са да искат амнистия..."- говореше му често неговия помощник. Но Уефехес не знаеха що е милост. Момчето, което не получи шанс за детство, не знаеше какво значи милосърдие. За него това бе слабост, това бе порок, както покойния му баща му беше казал. И феодала ги отпращаше, без значение колко силни бяха мотивите им, той дори не ги чуваше. Така екзекутираха шивача, който сгрешил роклята на една дама. Въпреки, че бе опаковал идеално тоалетите, били ги разменили в каретата. Но Уефехес нямаше откъде за знае, защото дори не пожела да чуе. Така наказаха прислужника, който бе видял твърде много. Нито веднъж не чу молбите.

   Стоеше и гледаше стар списък с гости, които бяха дошли до един. Никои не пропускаше пир в негова чест. Дори не можеше да си спомни, какво точно се бе случило тогава. Помнеше бегло, че бе отрязал нечия глава, но защо и как...дори учебниците мълчаха. Тогава сина на мъртвеца обяви война на Ссей. Война, която Ссей дори не помнеше, поредната победа, поредните тела, поредния последвал пир. Това ли е бил тогава живота му, това ли беше великия С.Уефехес?