Очи в мрака

Part 23

23

 - Открих го, открих го... не мога да повярвам! Как е възможно...

 - Какво е това?- присви очи Ссей.

 - Приказката, която мама ми разказваше, когато бях малка.- продължи въодушевено тя.

 - И кое й е специалното?- несигурно попита той.

   Вики обърна титулната страница и едва се усмихна. Щом Ссей успя да прочете заглавието, очите му се приковаха там. Той се пресегна, но не успя да я хване. Ръцете му минаха през хартията. Вики се усмихна и пъргаво стана от мястото си. С бодра и весела крачка се отправи обратно към стаята си. Побърза да седне на леглото и наблюдавайки как Ссей се настанява до нея. Разгърна тетрадката с меките корици и повехнали страници. Почеркът на майка й беше толкова красив. Буквите преливаха една в друга, сякаш точно заради това са създадени. Въпреки, че листите бяха напълно нормални, тази тетрадка бе толкова по-красива от повечето ръкописи, които Вики е проучвала...

   Час и половина по-късно, Вики вече четеше последната страница от тетрадката на майка си. Написаното не бе толкова много, но бе толкова вълнуващо. Тя четеше наглас, докато Ссей объркано стоеше до нея и слушаше. Не коментира нищо, не искаше да прекъсва приказката, което се бе оказала твърде реалистична. Наблюдаваше все по-смутеното лице на момчето до нея и й ставаше все по-любопитно. Нямаше търпение да чуе мнението му, нямаше търпение да чуе каквото и да е от неговата уста:

 - "Малкото момче, остави завинаги печата си в историята... Always and forever...."- Прочете девойката и затвори тетрадката.

   Веднага се обърна изцяло към Ссей, което стоеше и гледаше объркано. Тя чакаше той да проговори, но явно в момента му бе трудно. Толкова трудно.

 - Истина ли е?- прошепна тя смутено накрая. Поддала се на любопитството си.

 - Всяка една дума. Как майка ти знае това?- сякаш се събуди Ссей, изпаднал в транс.

 - Тя казваше, че те е сътворила за мен...- засмя се смутено девойката.

 - Това е невъзможно!- поклати глава той.

 - Мислиш ли? Сега си спомням всичко. Помня как плаках с това момче, когато остана само. Помня всичко. И помня, още нещо.

   Вики скочи и се приближи към едно от шкафчетата си. От там извади един много стар лист, които разгъна. С усмивка, Ссей прочете семейното си мото. Думите, които се бяха запечатали в ума му