Очи в мрака

Part 12

12

   Малко по-късно, тя бавно се надигна от леглото. Не беше здравословно да продължава да стои с мократа хавлия, увита около тялото й. Днес беше последния почивен ден, а имаше уговорки. От колко време не се беше виждала с приятелите си? Най-близката й приятелка беше на почивка и се връщаше днес. Не беше я виждала повече от седмица, а за тяхната възраст, това беше повече от достатъчно. За толкова време, Ив или по-точно Олив Дейвис, можеше да сътвори какво ли не. Сякаш беше забравила напълно за приятелката си, откакто откри дневника. Колко ли бели беше сътворила, когато я няма нейната "гравитация", за да я връща на земята.

   Откри телефона си, готова да види дори прах по дисплей. Не го беше докосвала сякаш от милениум. Последния номер беше на Гейб и веднага след него, последно набиран 11:54 в Неделя. Госпожица Дейвис вдигна още на първото позвъняване.

- О, ти си жива!- чу се веселия глас на Ив.

- Жива и готова да за бой.- засмя се Вики, дори и да не вярваше в думите.

- Дадено! Идвам да те взема! Отиваме да си търсим мъже.

- Но ти си имаш..- учуди се момичето.

- Никога не са излишни..- засмяха от другата страна и затвори.

   Десет минути по-късно, розовия миникупър на Ив беше отпред, а самата тя чукаше на вратата. Висока 19 годишна бъдеща манекенка. Дълги крака, обути в още по-внушителни обувки. Прилепнал бял панталон, даваш твърде малко възможности на въображението ти. Ако се приведеше напред, слепец пред нея би успял да види пъпа й. Даже през деколтето на блузата. Скандална и опасна, редовно у разговорите на всеки, които я познава.

- Идвам деее!- раздразнена от многократното повтаряне се провикна Вик.

- Хайде, искам вече да те прегърна! Къде се губиш? Добре ли си? Липсваше ми.

- Никъде, просто едно проучване...- смъмри другото момиче.

- Аха, реши да се утешиш с вехтории. Спокойно, малкия Гейб няма да се появи, отдавна е заминал за уикенда.- намигна й русокосата и я подкани да върви напред.

   Малко след това, двете вече бяха спрели пред най-лъскавото заведение в града. "Блясък" беше от клубовете, които затваряха очите си за годините на своите клиенти. Затваряха си очите също, когато видеха недопил си мъж. Затваряха си очите, когато децата се въртяха там. Блясък обичаше да не вижда нещата, които не им е позволено да предлагат. Дори и да беше ранен следобед, там винаги беше весело. Няколко леки коктейла, Кървавата мери, без целина и с повече водка. Вик вече беше готова да се усмихва широко и да флиртува. Ума й най-после беше прочистен от всичко и тя бе някак си, по-олекнала. Алкохола беше първата магия, в която Виктория вярваше.