Очи в мрака

Part 58

58

Много по-късно, Вики отново се събуди. Усещаше сладката умора в тялото си, напомняща за реалността. Сякаш тихо нашепваше, че всичко е било истина. Бавно обърна глава наляво, търсейки с очи причината за своята умора. Той беше там, този път не бе напускал леглото. Обръщайки се, тя срещна гърба му, обсипан с рани. Протегна се бавно, но не посмя да го докосне. Искаше да види, да накара очите си да не поглеждат настрани. Виждаше рани, които са толкова стари, оставили след себе си само белези. Виждаше толкова много болка, която той беше изпитал. Нямаше какво да каже за тях, нямаше думи с които да поправи миналото. Прехапала устни, тя най-после се престраши и се протегна към него. Хвана рамото му, прегръщайки го нежно.

- Събуди ли се?- шепнешком попита тя.

- Отдавна. Сега просто лежа, наблюдавайки наоколо.

- Не се претоварваш, нали?- тя не смееше да пита повече.

- Вече не съм толкова слаб.- гласът му беше толкова спокоен и тих.

- Закуска?- усмихна се тя, надигайки се едва.

- Съгласен съм.

Огъня наоколо вече го нямаше и настроението отново беше станало неловко. Беше й толкова трудно да разговаря с него. Някак си, цялото спокойствие и увереност в нея бе изчезнало. Тя ставаше малко не сигурно момиче, което не знае какво да прави.

- Заболя ме.- тихо проговори тя по-късно.- Заболя ме, че дори и за миг допускаш онова.

- Не искаш да си мисля, че има вероятност да си не вярна?

- Да.- кимна тя едва.

- Вярно е, че не си ми дала повод за това. Но любовта ти може да се промени сега, когато не откриваш стария Ссей.

- Не..- прошепна тя.

- От друга страна...- продължи той, все едно не е чул.- Онзи рус любопитен мъж се навърта наоколо.

- Адам!- ахна тя с насмешка.

- Първия път, когато го видя...той те привлече.- сви очи той.

- Не те познавах тогава!- настоя Вики.

- А сега ме познаваш?- изпитателно я погледна, впивайки очи в нейните.

- Поне част от теб....

Вики отново притихна. Наистина беше трудно да говори с него. Сега бяха толкова далеч от парка и стрелбището. Дори не можеше да си представи отново да се возят на виенското колело.