Очи в мрака

Part 15

15

   Първият час мина спокойно, никой дори не я закачи, както и тя не вдигна ръка.Всяка групичка си имаше по-належащи клюки. Всички наваксваха дните, в които не са се виждали Междучасието дори не си направи труда да стане или да отдели очи от таблета си. Бе се заровила в историята на РокХилл, търсейки поне нещо за своя съквартирант. Звучеше така познато, точно както заглавието на дневника. А беше просто едно малка обикновена местност. Нищо се беше случило там, освен това. Никой дори не е водил битка пред портите й. 

- Здравейте всички!- чу се гласа на учителя, прекъсваш заниманията й.

 - Истерия?!- простена тя тихо...

 - Днес ще имаме тест, мили мои... вадете моливите.

   Вики вече беше сигурна, че е трябвало да пропусне училището днес. Тя обожаваше историята, но не и тази, която преподаваха в училище. Тук учеха сухи дати, без дори да се опитваха да ги направят поне малко интересни. Факти, но не и истории. Цифри, а не епохи.

"Отново двойка"- помисли си Вики, вземайки листа, които учителя й подаде.

"Друг път"- доволен глас се чу в ума й.

   Вики започна да разглежда въпросите, като дори не бе сигурна, може ли да отговори на половината. През нейните очи, обаче, някой друг също четеше въпросите, които му се струваха като детска игра. Когато Вики започна да пише, още първия въпрос й се стори труден.

 - Б.- подшушна й някой в ума й.

 - Сигурен ли си?- отвърна му тя, сериозно.

 - Бях там...- засмя се гласа на Сянката.

   Тя побърза да го напише, без дори да се осъмни в истинността на думите му. Така направи с всички останали въпроси. Но последния, там тя реши да спори:

 - Ссей, годината е 1604... скоро гледах един филм...- но не й позволиха да довърши.

 - 1605! Не си чувала поемата. Не спори с мен, малката.

   Но Вики написа своята, което й донесе яростта на Уефехес. Тя усети мигрена и секунда по-късно ръката й триеше и поправяше, без тя да го иска. Това ужасяващо усещане.

 - Защо го направи! Дори и да е грешна, защо?- ядосано го попита тя.

 - Така искам. Хайде, предавай, излизаме.