Очи в мрака

Part 8

8

   Картър търпеливо се надяваше Виктория да си тръгне скоро. Не искаше да се превръща в родителите й, защото имаше опасност да загуби доверието, което бе създал. И все пак, когато часовника с кукувиците удари седем, той нямаше избор. Изпрати я към дома й, стараейки се да смекчи ситуацията. За миг се зачуди, кои от двамата е по-възрастен. Тя, която отговорно преследваше целта си или той, които се оправда със сестра си.

   Сандвича с пилешко, които бе обядвала, все още я държеше сита. Това беше по-добрия начин на мислене, защото тя отказваше да признае. Толкова смущаващ беше съня й, че вече нямаше апетит. Не успя да хапне нищо на вечеря, почти не проговори на масата. Думата на деня беше Сайях и нещо нямаше шанс да я измести.

- Очите ти са червени..- тихо проговори баща й, докато вечеряха.

- Вероятно от компютъра, цял ден прекарах на него.- почти несъзнателно отвърна Виктория, ровейки в салатата си.

- Нали внимаваш, можеш да повредиш очите си, ако не се пазиш.- едва вметна майка й, усмихвайки се едва.

- До колкото ми е възможно, внимавам.- кимна дъщеря им и бавно се надигна.- Дори сега ще си легна, душ и в леглото.

- Лека нощ, миличка...

   Господин и госпожа Дийн тихо изпратиха дъщеря си с поглед. След като цяла седмица беше вечеряла навън, сега дори не се нахрани. Щеше да се прибере в стаята си и то в Неделя вечерта. Неделя, момента, в които винаги закъсняваше. Женската интуиция на Диана шепнеше, че дъщеря й е добре. Дори и действията й да си противоречаха с това, тя беше добре. Затова и бързо спря съпруга си, когато реши, че има нужда от разговор. Малко време, лично пространство и всичко щеше да е наред. Дъщеря им беше млада, но достатъчно умна. Също така майка й добре разпознаваше симптомите на бъдещо приключение.

   Виктория не ги излъга. Още щом остави нещата си на бюрото, тя започна да се насочва към банята. Горещ душ може би най-после щеше да я стопли. А навън не беше студено, не и толкова, колкото и се струваше на нея. Всичко беше от съня, които тя все още не можеше да забрави. Толкова реален, толкова триизмерен. Нима беше способна на толкова смразяващи сънища. Никога не сънуваме непознати, а ако това наистина е истина... кого беше сънувала тя. Кого беше оцветила в огън и кръв в съня си.