Очи в мрака

Part 46

46

   До края на деня всеки беше се заел със своя дял от нещата. Вики беше открила три манекена, които сега носеха роклите й. Дори и да бяха подредени в магазина, те не се продаваха. Три мънички табелки забраняваха дори докосването, още по-малко пипането им. Картър бе поел златото, защото също нямаше да продаде нито един ръкопис. Не и докато не ги разгледа. Вики сортираше камъчетата, а Ссей среброто. Собственика на магазина не пусна телефона, уреждайки толкова много продажби, колкото общо за година или две. Предварителни сделки, огледи.. беше твърдо решен да се справи възможно най-бързо. Преди полицията да задава въпроси, преди данъчните да надушат.

 - Една златна монета струва около 200, но монета от съкровищницата на Уефехес... сложи още някоя нула.- говореше весело Картър, помирисващ аромата на пари.

 - Колко точно искахте да платите на грам?- студено говореше Вики.

 - Цял сервиз.. точно така...да Рокхил...- кимаше Ссей през служебния телефон.- От самия замък.

   Бяха продали голяма част от среброто, цялото злато и шепа диаманти. В чисто новата банкова сметка на Вики, вече имаше сума, достатъчна за малък остров. Картър не спираше да пише и говори, уреждайки сделка след сделка. Името му се бе издигнало за половин ден и оттогава служебния не спираше да звъни. Вики го беше поела, оставяйки Ссей да разговаря с клиентите в магазина. Много богата руска двойка, бе дошла, за да огледа прибори, за които щеше да плати много. Вики няколко минути обясняваше на изследовател, които се мислеше за велик, че това съкровище е било описано в дневника, които той няма да види.

   Родителите на Вики бяха осведомени, че има работа в магазина и дъщеря им няма да се прибере скоро. Майка й много добре помнеше, какъв става деня, когато откриеш находка. Пазара, които Вики обеща, беше отложен с няколко дни, но сега не това беше проблема. Точно изпратил двойката, Ссей посрещна нов клиент, които изглеждаше познат. Той влезе и бавно започна да се оглежда, търсейки нещо. Когато го видя се насочи право към нея, усмихнат до уши:

 - Госпожица Виктория, какво удоволствие.- широката му усмивка, веднага напомни на Ссей името и целта му.

 - О, здравейте!- усмихна се Вики, заставайки веднага пред щанда. Ссей усещаше хлада в гласа й и това му харесваше.- Какво ви води насам?