43
Вечерта Картър предложи да ги откара и да остане за вечеря. След съгласието на майка й, Вики доволно кимна. Не би трябвало баща й да се сърди, след като снощи бе разпитал гаджето й основно. По пътя двамата разказаха приказката на чичото и той бързо се съгласи с тях. На него дори му прозвуча повече от достоверна и почти вярна:
- Мисля, че ще ти е добре, ако си намериш работа. Вики ми помага, но не мога да я назнача. Теб от друга страна мога.
- Той дори няма акт за раждане!- обади се Вики от задната седалка.
- Какво е това? Документи?- присви очи Ссей, замислено.
- Напълно си права. Как не се сетих за това.- смръщи се мъжа бързо.- Първо документите, нали?
- Мисля, че ще му трябват доста...- изсумтя Вики тихо.
- Ще видя какво мога да направя.- въздъхна Кей.
Ссей беше замълчал, замислен над нещо друго. Той спеше в чужда къща и дори да не се нуждаеше от храна - ядеше. Ядеше чужда храна, която струваше пари. А той нямаше в момента пукната стотинка. Опитваше се да си спомни картата, която беше рисувал преди толкова години. Знаеше го преди да стане Сянката. Един ден ще се върне на този свят и ще е по-беден от просяк. А тогава бе най-богатия в своите земи. Имаше всичко, което пожелае. Можеше да нареди всяко свое желание да стане факт.
- Утре ще ми помогнете ли с един сандък?- тихо попита той, гледайки повече Картър.
- Какъв сандък?
- Преди да се стопя, зарових част от наследството си. Злато, сребро, диаманти...и искам да ги открия. Може би ще струват малко пари.
- Злато, сребро, диаманти,..и думата малко не се връзват в едно изречение!- ахна шофьора.- Ссей, ти си много богат.
- Не искам да дължа нищо на родителите й. Нито на теб.
- Ще го открием и после ще те заведа на пазар.- засмя се Вики весело.- Ще ти купим дрехи, аксесоари, всичко, което ти трябва.
- Но... зарових само един сандък!- заклати глава той.
- Един камък ще стигне да пазарувате цял месец.- засмя се Картър весело.
- Да. Не се тревожи, миличък. Ако още е там, можеш да си купиш дори собствен дом, с басейн и няколко ферарита.- потупа го Вики весело.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Очи в мрака
FantasiaМомичето бързо се огледа, но това, което виждаше пред себе си бяха очите. Запечатали се от вътрешната страна на клепачите й и се появяваха всеки път, когато тя събере мигли. Очи със кърваво червен или огнен оттенък. Сякаш кръвта беше бензин, които с...