Очи в мрака

Part 13

|V глава

СЯНКАТА

13

   Отвори вратата и отново се отправи към мястото си. Ръцете й продължаваха да са свити, а очите не бяха способни да се надигнат нагоре. Преди още да е стигнала до самата зала, пред нея се появи онзи същия сваляч. Той я гледаше ядосано и грубо, мъжкото му его беше наранено. Когато заговори, девойката се стресна:

 -Ти, малка кучко... на недостъпна ли ми се правиш?- прецеди през зъби той, тя можеше да види венците му. Пожълтелите от цигари зъби.

- Моля те, искам да мина...- смутено му отвърна, докато с трудност разпознаваше човека от преди няколко минути.

 - Не позна... сега идваш с мен...

   Опита се да му противостои, но нямаше достатъчно сила. Хан хвана китката й и започна да я дърпа по обратния път. Без дори да усеща, тя бе бутнала с ръка вазата, стояща в един от ъглите. Толкова настоятелно я дърпаше, че тя беше на път да се спъне в собствените си крака. Дори и да бе започнала да вика, шума бе прекалено силен, за да може да я чуе някой. Диджея очевидно бе пристрастен към новите денс хитове, но в този момент преправяше стара класика от началото на века. Нямаше как да надвикаш младата Бритни. И все пак някой я бе чул...

 - Пусни ме...- простена тя изплашено и сякаш беше на път да заплаче.

 - Не, не си познала... Няма да си играеш с мен...- изсмя се мъжа, бутайки нежното й тяло в близката стена.

   Момичето бе вцепенено от ужас. Цялата започна да трепери, докато грубия му поглед обхождаше нежното й тяло. Държанието на този мъж я плашеше, може би дори повече от усещането на Сянката в сънищата й. Онзи беше могъщ и силен, но този беше... луд и опасен по един друг начин. Тя не смееше да го погледне, гледаше надолу към краката си. Никой не забеляза, кога зеленото е станало червено... Хан протегна голямата си груба ръка, хващайки не особено нежно брадичката й. На средния му пръст имаше груб пръстен, под формата на скорпион. Точно понечи да я целуне, когато ръцете на девойката се изпънаха напред. Дланите й докоснаха гърдите на мъжа, а от удара, тялото се блъсна в съседната стена. Имитацията на Мона Лиза се строполи в краката им. Никой не чу удара, заглушен от повтарящото се "Не съм толкова невинна". Грубияна се свлече на земята и вероятно изпадна в безсъзнание, а Лиза остана до него, наблюдаваща го с тайнствената си усмивка.