Очи в мрака

Part 25

25

   Усмивката, която Ссей беше създал, не се задържа. Междучасието беше времето, когато винаги можеше да те ядоса нещо. Този път не беше Гейб, които сякаш я отбягваше. Този път беше новата му приятелка, окупирала Хейли. Или вероятно беше обратното, защото заинтересованата не беше непознатата. За пореден път, Виктория се стопираше на мястото си. Никога ли нямаше да свикне с подлите неща, на които е способна тази госпожица. Колко ли далеч би отишла за да бъде с Джеймс?

 - Това не е ли?- престорено й подшушна Ссей, който продължаваше да е нейна сянка.

   Не можеше да му отговори, не и в училищния двор. Срещна очите му, но лицето й беше по-изкривено от неговото. Нямаше сили да се занимава с тази история повече. Нямаше желание да говори и обсъжда нито Хейли, нито Гейб. Но нима те не бяха станали близки по едно и също време. Оу, разбира се, точно така е било. Не би трябвало да се учудва, ала все пак го направи.

   Какви общи теми за разговор всъщност имаха с Хейли Джо. Момчета, момчето, онова момче. Нищо друго. Как дори е била способна да заслепи толкова силно сетивата си. Нима всъщност това беше новина за нея. Дали не го знаеше и преди, но го игнорираше умишлено. Също като промяната в Ссей, която се преструваше, че не усеща. Той говореше по-бодро, толкова по-свежо. Нямаше го студа и безразличието, нямаше го гнева и омразата. Тогава, в онези смразяващи сънища, нали точно той я плашеше. Но момчето, сянката, която стоеше в страни не я плашеше. Той изглеждаше по-скоро като Каспар, отколкото като Фреди Крюгер. Беше станал някак си добродушен, някак си по-нормален. Колкото може да е нормален младеж без тяло.

   Отново щеше да обядва сама, което беше добре. Ив имаше среща за обяд с новата си половинка. За това момиче любовта беше приключение, което бе кратко и емоционално. Като возене на влакчето на ужасите, но без каквито и да е предпазни средства. Нямаше колани, нямаше ластици, нямаше нищо. Ив беше от хората, които скачат, а след това поглеждат надолу. Тя така и не разбра причините на Виктория да смята връзките си за провалени. Трудно е да обясниш притесненията си на някого, загубил същото нещо в осми клас.

   Не беше проблем за нея, че няма с кого да разговаря. Беше дори за предпочитане, когато Ссей е наоколо. Той не спираше да коментира околните, а понякога Виктория не можеше да спира промените във физиономията си. Коментираше облеклото на всяко едно момиче и момче, а Вики се подсмихваше често. Не я интересуваше, ако някой непознат я вземе за луда. Важното беше Ив да не е наоколо или някой, познаващ я. Ссей беше прекарал толкова дълго време далеч от света, че всичко го учудваше. Прическата на Стив, която наподобявала петел. Лилавите кичури на Джесика, които я карали да изглежда комично. Вметките, които само тя можеше да разбере. Ако някога лорда разговаря с външния свят, щеше да е по-добре да не употребява много от репликите си. "Придворния ни шут си слагаше същите бои по лицето." Не е изречение, които нормално момче на неговите години можеше да произнесе. Просто звучеше толкова неестествено.