Очи в мрака

Part 42

42

   Шоуто се бе превърнало в масово. Всички наблюдавха, без да проговорят, хипнотизирани от интерес. Сега всеки извиваше глава, изпрашайки ги до изхода. Уефехес не обичаше това внимание, не го искаше. Още когато беше крал ненавиждаше тълпата. Но плана се бе развил и бе претърпял промени, изискващи това. Смяташе тихо да я чака, а след това да я целуне и да си тръгнат от тук. Те си тръгваха, но всички ги изпращаха с очи и коментираха. Червенокосия страхливец бе привлякъл изключително много внимание.

 - Утре ще съм болна.- спокойно заяви Вики, напускайки двора на училището.

 - Може би ще те последвам. Ако не се появиш, ще нападнат мен.- засмя се Ив тихо.

 - Какво ги интересува всъщност! А ти кога се появи, нямаше те в час?!- промърмори Вики тихо.

 - Аз съм към мола. Кафе?- усмихна се Ив бързо.

 - Може би утре.- поклати глава Вики, посочвайки обратния път.

   Повървяха малко в тишина. Ссей освободи ръката си и хвана нейната, целувайки я меко. Тя му се усмихна сладко, но също не проговори. Тихо стояха един до друг и мислеха за другия. Ссей се питаше, дали не е прекалил в опита си да я защити. Вики от своя страна се чудеше, дали е казала нещо нередно пред цялото училище. За един кратък миг поиска да излъже, да заяви, че тя се е отдала на този невероятен мъж до нея. Искаше да потвърди мнението на червенокосия, искаше да му натрие носа. Но не искаше да лъже за подобно нещо, особено със Ссей. Как ли щеше да реагира той, ако тя беше отвърнала положително. Та той се беше спрял сутринта с толкова мъка. Как ще го погледне в очите, ако заяви че е спала с него.

 - Ако го убия, ще забележи ли някой?- тихо попита Ссей накрая, разсмивайки момичето веднага.

 - Сигурно фен-клуба му...всъщност дали ще го има до утре?- тя отново се засмя весело.

 - Значи не може.- вдигна вежди той любопитно.- Въпреки, че те обиди. Заслужава гилотината.

 - След това не мисля, че ще има нужда. Което ми напомня...- тя се спря и застана срещу него, намръщено.- Отново ли искаш да се претовариш? Щях да си направя с контролното и сама, а за Гейб...знам, че аз съм виновна, но пак не трябваше.

 - Не бях аз!- сви рамене той, усмихвайки се невинно,- Сянката беше, не понася такива. Онзи, който срещна в бара?