Очи в мрака

Part 39

39

   Ссей стоеше отстрани и наблюдаваше семейството. Опитваше се да се спомни, били ли са неговите моменти такива. Имаше ли толкова задушевни и весели разговори на тяхната вечеря. Тогава времената бяха съвсем различни, но хората също. Беше запомнил баща си като войнствен мъж, почти не говореше за друго. Спомняше си майка си, която най-често мълчеше и слушаше. Последното, което беше започнил ясно, бе дуела им. Баща му се опитваше да го научи да държи меч, но той още беше малък тогава. Бе го изпуснал и татко му разочаровано бе поклатих глава. Какво още помнеше за майка си.

 - Ссей..- тихо му извика Вики.

   Майка му винаги беше тиха и спокойна. Никога не я беше виждал да се ядосва, не повишаваше тон, не крещеше. Всяка вечер му пожелаваше лека нощ и го завиваше. "Целувките за лека нощ правят момчетата по-малко мъже!", винаги казваше баща му. Затова майка му не го целуваше всяка вечер. Само когато той е бил добър и заслужава похвала, когато е бил мъж. Тайно, разбира се.

 - Миличък, къде се отнесе?- повика го госпожата.

   Ссей разтресе глава и се усмихна бързо. Толкова се беше отнесъл в мислите си, че всички го гледаха. Вики го наблюдаваше притеснено, стиснала ръце в юмруци. Стана му неудобно. На масата бе станало прекалено тихо, а очите на всички бяха насочени към него. Отдавна не бе получавам толкова много внимание за себе си. Някак си бе отвикнал.

 - Все сте прекрасно семейство.- тихо каза той, гледайки домакинята.- Бях се отнесъл, търсейки толкова топла атмосфера в спомените си.

   Всички му се усмихната мило, но Вики се преструваше. Тя усещаше, че Ссей все още не е добре. Не беше сигурна какво точно му има и дали наистина това е мислел. За разлика от него, тя не беше забравила високата му температура. Някак настроението му бе изчезнало и сега беше леко тъжен. Може би наистина е мислил за миналото си. А може би премълчаваше отново.

 - Мисля, че е време да уча. Утре ме чака контролно.- промърмори тя, ставайки от масата.

 - Ще му помогнеш, нали?- усмихна се майка й мило.

 - Разбира се. Дори имам четка за него.- засмя се Вики, подканвайки с глава момчето.

 - Лека вечер на всички и отново благодаря.- той едва се поклони, свеждайки глава.

 - Не се тревожи, миличък.- поклати глава госпожата.