Очи в мрака

Part 44

44

   И двамата бяха очаквали посещение от госпожа Дийн, но го бяха забравили, както и тя. Никой не разбра, че Вики не е в леглото си, никой не чу звук, нито стон. Ссей също беше заспал бързо, опиянен от аромата на жена. Сутринта това бе същото, което първо усети. Пое си дълбоко дъх, бавно отваряйки очи. Толкова беше приятно да се събудиш до някого, толкова бързо успяваше да се усмихне. Вики все още дишаше по-тежко, което можеше да значи, че още спи. Не искаше да става, но също така не искаше тя да го вижда. Не можеше да развали хубавото й утро с тялото си. Надигна се внимателно и затърси с очи блузата, която беше хвърлил на пода. Часа беше едва седем и момичето можеше да поспи още. Стана и се облече, излизайки на терасата, потривайки врата си с длан. Пред очите му отново изникна снощната му проява на не сдържаност. Нямаше никакво съжаление за каквото и да е, но все пак не беше редно да го прави. Бе омърсил това прекрасно цвете с не чистите си ръце. Седна отново на стола и бавно вдигна листите, спомняйки си как ги беше изпуснал предната вечер. На спокойното му лице се появи усмивка, която той не можеше да контролира.

   Дори не бяха започнали с задачката, която им възложи чичото. Лаптопа стоеше тъмен и не употребен, както и копията от книгата, която трябваше да преведат. Хвърли бързо поглед върху йероглифите, които му бяха непознати. А така му се искаше да свърши, преди тя да се е събудила. Но езика му беше непознат, не можеше и да работи с компютъра й. Отпусна се назад и затвори очи, питайки се дали някои в къщата вече е буден.

   Надзърна отново в сенките, поглеждайки към стаята на родителите й. Баща й спеше, а майка й точно отваряше очи. Най-после си спомни, че тя може би щеше да дойде в стаята на дъщеря си. Както Брюнетката отбеляза, още не бяха провели дългия "приятелски" диалог. Прехвърли бързо поглед към ключалките на горния етаж. Само неговата стая беше отключена. Кога тя беше успяла да заключи вратата си?

   Отново се размърда, връщайки се в стаята си, внимателно. Опитваше се да не ползва силите си, за да не я събуди и все пак да е тихичък. Прехапвайки устни, той врътна и своя ключ, осигурявайки спокойното им утро. Не можа да измисли нищо по-приятно от това да се върне в леглото си. За него нямаше по-голямо щастие, от това да е около нея. Загледан в спокойното й лице, той зачака очите й да потрепнат. Толкова беше нежна, толкова деликатна и сякаш чуплива. Дългите й мигли дори не потрепваха, а устните й бяха толкова спокойни и розови.