Очи в мрака

Part 17

17

   След като часовете бяха свършили, Виктория изпълни обещанието си към Хейли. Вече трета седмица отлагаше срещата им, притеснена от разговора. Знаеше, че тя иска да си говорят за любов. Момичето имаше чувства към някого и искаше да споделя и споделя... и споделя. Имаше нужда да надуе главата на някого, оплаквайки се безспир. Може бе точно това беше причината й да протака. Не й се слушаше, не и сега. Не и след всичко, случило се за седмица ваканция.

 - Прекарах цялата ваканция в планове. Вече зная как точно да процедираме!- започна момичето, още преди да се е настанила на масата.

   Беше изключително висока, тъмнокоса госпожица. Очите й, толкова светли, че се сливаха с белотата около тях. Цялото й лице беше изключително светло, кожата, очите, но не и косата. Тя беше толкова тъмна, че почти бе черна. Винаги носеше дрехи, няколко размера по-големи от собствения. Сякаш се безпокоеше, че ще си проличат извивките й. Сякаш се тревожеше, че някой ще я сметне за едра.

 - Чакай малко, процедираме?- повтори Виктория бавно, свивайки едва очи.

 - Ти имаш връзки в тази компания, можеш да...

 - Не мога.- отсече веднага, свеждайки оки.- Нямам никакви контакти с тази компания вече.

 - Оу..- Хейли замълча и бавно отмести поглед към пейзажа навън.

   Изражението на лицето й се промени напълно. За миг, дори сякаш беше готова да я обвинява. Сякаш щеше да й поиска сметка, защо проваля плановете й. После замълча, овладявайки чувствата си. Разбира се, че двете неща нямаха нищо общо едно с друго. Вики не беше планирала това да се случи, само за да я саботира. Хейли въздъхна дълбоко и се насили да се усмихне. Толкова изкуствено, че събеседничката й присви очи.

 - Добре де! Ще се справим!- с най-бодрия си глас отвърна накрая.- Все има и други начини.

   Вики само стисна още по-силно устни. Дори не искаше да е там в момента, искаше да е възможно най-далеч. Все по-често се улавяше, че предпочита да е в магазина. Все по-често, там беше мястото, където искаше да се скрие. Далеч от хората, далеч от драмите на останалите. Там нямаше нужда да си близък с околните, да се преструваш на някого.

" Използвачка..."

   Гласът се беше завърнал и то отново в най-неподходящия момент. Вики едва успя да се спре, преди да подскочи. Толкова рязко проговори, че тя се сепна. Дори не беше мислила за него, точно бе успяла да спре да мисли за това.