Очи в мрака

Part 36

36

   Вики спря на мястото си неподвижно. Усмивката й помръкна. Ссей не беше споменавал това, нито онази тетрадка от тавана. Знаеше, че семейството му е било избито, но не и кога. Точно на неговия рожден ден, това беше ужасно. Стоеше и се взираше в очите му, без да може да каже каквото и да е. Изгледаше толкова спокоен, сякаш го беше преживял вече. Но наистина ли беше така? Въпреки всички тези векове, можеше ли да забрави детството си. Можеше ли да забрави онази вечер, която прекара свит на кълбо. Вики я помнеше все още, въпреки, че беше приказка за нея. Но тя плака с него, опита се да го докосне пред вековете и да го прегърне. Да му каже, че не е сам. Но не можеше. Тогава не можеше.

 - Ссей..- прошепна тя тихо, гледайки го меко.- Вече не си сам.

 - Зная.- бавно кимна той, отвръщайки на очите й.

 - Какво общо има сестра ми с всичко това?- попита изведнъж Картър, надигайки се едва.

 - Не зная със сигурност. Може просто да е Сайях, а може да е силна. Има толкова гадатели пред вековете, защо сега да няма.

 - А Вики? Сайях ли е? Каквото и да е това..- Картър ставаше леко груб, но никой не го винеше.

 - Да. Тя е Сайях, знаеща.- Мислех, че ще се побърка като останалите, но тя не го направи. Тя погледна Сянката в очите и му изкрещя да се покаже.

   Вики си спомни съня си. Първата им среща, първия им разговор. Силуета, които бе по-тъмен от мрака. Очите, горящи пред нея. Толкова беше изплашена от него тогава. Студа, онзи смях. Нима Сянката беше толкова различен от Ссей, не бяха ли те един и същи човек? По-тъмен от мрака, също като очите му. Толкова бяха червени, огнени, горещи. Кое по-точно беше всъщност? А сега мрака бе само в тях. Вместо да вижда само тях в мрака, само там го виждаше. Онзи силует, по-тъмен от тъмното, колкото и да беше трудно за разбиране.

 - А този мечок?- най-после попита Картър.

 - Спечели го на стрелбището.- тихо отвърна Вики.

 - А сега накъде? Имаш ли планове.- вече по-бодро заговори чичото.

 - Работа и подслон..- сви рамене феодала.

 - Разбираш ли от история? Чух, че си изследвал живота на Уефехес?- засмя се Картър.- Специалист ли си в тази област?

 - Чичо, ти си непоправим.- засмя се Вики, на свои ред.

 - Историята ми е много позната. Дневника беше дори в един крал. Чувал съм доста, дори малко подлудих Хитлер, когато се опита да ми иска сила.