Очи в мрака

Part 45

X глава

Заровеното

45

   Всеки си взе душ, както и всеки се замисли над едно обещание, една молба "Убий за мен!" "Ще го направя!". Дори и никой да не го беше изрекъл наглас, всеки си го помисли. Двамата сега се питаха колко точно бе голямо името Уефехес. Дори не знаеха, как ще открият наследниците, какво ще направят. Но бяха решили, нищо няма да ги раздели. Знаеха, че това не е правилно, ала нямаха избор. Нито той, нито тя.

 - Накъде да карам?- усмихна се Кей, още щом двамата влязоха в колата.

 - Към края на града.- спокойно отговори Ссей, които все още се чувстваше странно в кола.- След това на юг.

   Повече от час пътуваха с колата, а след това продължиха пеш, с лопати в ръка. Ссей помнеше мястото, но не и пътя до там. Всичко беше различно сега. Много от горите бяха изсечени, поляните бяха изчезнали напълно. Толкова много неща се променяха за години. Бе обрисувал добре камъка, за които трябваше да се оглеждат и бе смалил площта на около десетина километра навътре в гората. Но това все пак беше огромна площ за трима души. Ссей не можеше да се спомни за магията, която бе сложил върху мястото. Бе се погрижил никой да не го открие, освен самия лорд. Но когато спътниците му се движеха с него, магията не ги улавяше.

 - Ссей,- провикна се Виктория изведнъж.- Намерих го!

 - Не е той.- поклати бавно глава бавно.

 - Сигурен ли си. Откъде знаеш, че не се е променил също.

 - Зная.

   Две часа лутане делеше слизането от колата от камъка, под които се намираше последното съкровище на Уефехес. Първа го забеляза Вики и силно извика, сочейки напред. Когато се изравниха с нея, Ссей кимна. Този беше правилния и той го усещаше. Огромен камък, които напомняше на свито животно, а в същото време целия сякаш бе дълбан внимателно.

 - Това е!- прошепна Уефехес, докосвайки свастиките издълбани от собствената му ръка в камъка.

 - Как, по дяволите, ще го повдигнем?- провикна се възмутено чичото, сядайки на земята отчаяно.

 - Уместен въпрос!- закима след него момичето, поглеждайки изчаквателно Ссей.

 - И това бях предвидил.- подсмихна се той.