Очи в мрака

Part 55

55

   Дори и вече да беше сутрин, а тя да беше стояла будна цяла нощ. Въпреки нуждата на тялото й за почивка, тя не можеше да се отпусне. Дори не й минаваше през ума за сън. Стоеше с широко отворени очи и се взираше в нищото. Изведнъж света й се беше срутил напълно. Човека, на когото се беше доверила, не я разпознаваше. Всичко, което се беше случило, все едно вече не съществуваше всъщност. Сякаш никога не се бе случвало. Всички малки мигове, може би бяха изчезнали завинаги. Как можеше да затвори очи, когато осъзнаваше, че може би никога няма да се събуди отново щастлива, като тогава. Ссей веднъж й го беше казал, Феодала никога няма да се влюби в нея, Сянката също не би си го позволил.

   Как щеше да обясни на родителите си, когато той изведнъж престане да бъде мил и галантен. Престане да бъде човека, когото познаваха, защото това се беше случило. Единствения, които някога беше познавал Феодала, е дневника. Вики го беше прочела, но това не й помагаше. Тя все още беше толкова далеч от него, светлинни години от него. Как можеше да го впише в този свят, когато вече наистина бе пропуснал всичко. Нямаше спомените си от дневника, нямаше спомени от годините, когато той самия е бил наоколо. Дори не помнеше как самия той се е превърнал в Сянката. Как можеше да обясне на този човек, каквото и да е. Той дори не вярваше, че всичко се е случило.

   Няколко часа по-късно той се раздвижи, но не се събуди. Само се завъртя едва, обръщайки се с лице към нея. Вики бавно затвори очи, опитвайки се да спре желанието си да го докосне. Накрая с трепереща ръка, тя едва докосна косата му. Стиснала устни, тя се страхуваше да не го събуди. Помнеше, когато го беше стреснала предния път. Този път едва ли щеше да успее да спре Уефехес. Дали изобщо щеше да разпознае, когато се събуди. Едва докосваше прекрасната му коса, молейки се всичко да не изчезва. Очите му трепнаха едва и тя замръзна, неспособна да мръдне отново. Не искаше да го буди, не искаше да се връща мъжа, когото последно бе видяла. Постепенно тя отдръпна ръката си, без да откъсва очи от него. Стисна отново устни и затвори силно очи, едва сълза се изтърколи от окото й.

- Защо спря?- чу се тихия му глас.

   Тя подскочи и се извърна отново към него. Гледаше я тихо, без злоба, без надменност. Просто стоеше и я гледаше, не продумващ нито дума повече. Отвори уста, но не успя да каже нищо. Не знаеше на кого всъщност говори. Беше ли възможно стария Ссей да се бе върнал.