Очи в мрака

Part 41

IX глава

Мирея

41

   През целия път до училището, те коментираха снощната вечеря. Хванати за ръце, минаваха покрай хората и си говореха спокойно. Много любопитни се обръщаха за да ги видят отново. Толкова добре стояха един до друг. Черно и розово, сякаш всеки довършваше другия. Черното омекваше, а розовото ставаше по земно и естествено. Все още имаше час, затова никой не ги видя да идват заедно. Вики бързо се качи, а гаджето й седна на първата пейка, за да я изчака. Чуваше, как хората си шушукат наоколо, говорят за него. А той се опитваше да изглежда възможно най-готино. Изпънал гръб, кръстосал ръце. Изглеждаше загадъчен, потаен, а в същото време беше толкова хубав и сексапилен.

   Много ученички минаваха около него, гледайки го любопитно. Сякаш минаваха листа, той дори не ги поглеждаше. Чуваше шушукане, а след това някои се приближи смутено:

 - Здрасти! Нов ли си?- усмихна се едно момиче.- Загубил ли си се?

 - Чакам си.- отряза я той равно.

 - Да почакам с теб.- усмихна се още по-нахално. Изглеждаше напълно нормална, дори не можеше да я нарече чаровна. Обикновени коса и лице, стандартна и някак си .. скучна.

 - Няма нужда. Тя скоро ще дойде.- усмихна се възпитано той.

   Червенокосата госпожица разбра намека и тихо се премести на съседната пейка. С крайчеца на окото си, Ссей видя съученичка на Вики. Помнеше я добре, защото стоеше до Брюнетката. Той стана и се приближи спокойно:

 - Извинявай. Случайно да познаваш Виктория?- попита той безразлично.

 - В моя клас има една. Защо?

 - Ами ако отиваш в клас, кажи й, че съм тук.

   Момичето кимна и разочаровано си тръгна. Не се беше надявала на това, когато той я заговори. Не бяха нужни повече от десет минути, за да се разпръсне мълвата. Ив вече беше казала, че Вики има гадже, а сега училището го виждаше. Вероятно никой не беше очаквал подобно нещо, не и от момичето, което обича мумии.

   Скоро двора се беше изпразнил и Уефехес си пое въздух. Погледна към училището, а от там му махнаха няколко момичета. Сега му оставаше само да чака или можеше да направи нещо интересно. Затвори очи и започна да търси Вики. Усещаше всяка сянка и можеше да я достигне лесно. Все пак това беше неговата магия. Откри я и се опита да я види през затворените си клепачи. Тя се беше навела, гледайки лист и карта. Без да се интересува, че може би го гледат, той разпери ръка, гледайки към листа й. Видя как момичето учудено се отдръпна, а след това сърдито се облегна назад. Беше го усетила и вероятно щеше да му се скара след това. Огледа стаята й и леко се подсмихна. Почти всички често се обръщаха към нея, поглеждаха я. Вече се беше разчуло и вероятно Вики щеше да побърза с излизането си от стаята след това.