Очи в мрака

Part 30

VII глава

ПРЪСТЕНА

30

   Той се усмихна и погледна към нея. Сякаш когато го правеше, болката намалява. Тя лекуваше паренето, причинено от пръстена. Беше по-лесно да го нарече парене, така не признаваше колко изгаряща всъщност беше тръпката. Не откъсна очи от нейните, затова не видя онази същата светлина от преди малко. Не усети нищо, болката бе спряла. В този момент бе важно само вниманието на нейните очи. Вики също гледаше към него, не откъсваше очи от неговите, опитвайки се да му вдъхне сила. Представи си, че ръката му стиска нейната. Но в момента, в който си помисли това, тя усети нещо друго. Усети, че ръката му наистина бе стиснала неговата. Пръстите й бяха вплетени в неговите, а пръстена не бе на ръката й.

 - Ссей!- ахна тя и погледна към ръката си.

   Момчето й последва и очите му останаха там. Ръката й бе на неговата. Пръстена бе на ръката му. Тялото му бе под ръката й. Неговото тяло. Нежните й пръсти стискаха неговите, а той усещаше това. Устните му се разтвориха от смайване. Тя бе успяла. Стисна още по-силно ръката й и я приближи до лицето си, изправяйки се бавно. Допря устните си до дланта й и усети кожата й, толкова гореща. Не се стърпя и скочи от леглото привеждайки се към нея. Бавно протегна ръка, докосвайки страните й. Вики затвори очи.

 - Ти успя...- ахна той, стискайки все така силно ръката й.

 - Мога да те усетя...- прошепна тя, все едно бе на път да се разплаче.

 - Мога да те докосна...- усмихна се той облекчено.

 - Да...- усмихна се тя в отговор, без да откъсва очи от неговите.

 - Мога да те целуна...- прошепна той и се приближи до нея.

   Сърцето й заби още по-силно. Той се наведе към нея и затвори очи. Тя го последва, усещайки допира на устните му. Меко, нежно и студено. Той бе все така студен, но това не й правеше впечатление. Можеше да го докосне и сега се възползва от това. Не пускайки ръката му, тя вдигна другата и я сложи на рамото му. Стисна едва, притискайки се в студеното му тяло. Дори не се запита защо той е така студен в момента. Просто се наслаждаваше на постигнатото. Наслаждаваше се на реакцията му и на първото нещо, което бе направил, когато вече имаше тяло и усет.

   Когато отдели устни от нейните, той я дръпна в себе си, обвивайки ръце около нея. Прегърна я силно и отново затвори очи. Усещаше всяка една клетка, която докосва нейна, бе толкова хубаво. Да я държи в обятията си и да я усеща как диша, как подсмърча, как се притисна в него. Тя плачеше, осъзна той и побърза да я погледне: