Очи в мрака

Part 37

37

 - Татко ще припадне, когато ви запозная. Няма да споменавам, че вече си виждал чичо. Има някакъв комплекс, че споделям с него повече.- весело говореше Вики.

 - Мисля, че е прав.- отвърна й Ссей, хващайки ръката й.- Все пак каза на Картър всичко, нали?

 - Нашите ще припаднат. Мисля, че ще обърнат внимание само на възрастта ти.- засмя се тя, поемайки напред.

 - Дам. Не е хубаво да имаш много голямо гадже.- засмя се той. -Нищо, че дори нямам 20.

 - Дам, от колко века.- намигна му тя весело.- Оу!

 - Какво?- рязко я погледна, учуден.

 - Оу! Ти току-що каза думичката.- подсмихна се тя.

 - Думичката?- сви вежди той на свои ред.

 - Голямо гадже... Дори не ми предложи!- намръщи се тя.

 - Ти ми предложи и аз учтиво приех!

 - Дам, от теб да мине...

   Ссей я изгледа строго, опитвайки се с един поглед, да изгони всички тези мисли. Дори и на шега, не му допадаха. Вики беше толкова срамежлива, че дори не виждаше красотата си. Естествена, истинска, без преструвки и грим. Как можеше да й помогне, за да се чувства по-уверена. Какво можеше да направи той. Искаше да я накара да види себе си през неговите очи.

 - Утре имаш контролно, нали?- сети се той изведнъж.

 - Не е честно. Не ме карай да ходя!- мило и невинно го погледна тя с големи очи.

 - Хайде де. Ще видя и училището ти!

 - Но ти си го виждал.- смръщи се тя.

 - Да, но тогава минавах през чиновете. Не се брои. Никога не съм ходил на подобно място. Моля те!

   Вики тежко въздъхна и кимна. Как човек можеше да му откаже изобщо? Той знаеше как да поиска, как да го каже и винаги успяваше. Заради него, тя щеше да се яви на контролното си и сега трябваше да учи за него. И то точно по география, най-малко любимия предмет на Вики. Както и преподавателя, сякаш сърдит на целия свят. Гледаше намръщено не само учениците си, даваше същото отношение дори на директора.

 - Ако получа двойка, ще каже, че ти си виновен!- подсмихна се Вики леко.

 - Още не ме познават, а вече ще ме мразят! Идеално.- закима Ссей бавно.