Очи в мрака

Part 50

50

   Ссей влезе след минута и също се престори на сънен. Двамата закусиха в мълчание, слушайки за новия колега на мистър Д. Вики получи един въпросителен поглед от майка си, но се престори на разсеяна. Не искаше да й казва, че е тъжна и объркана. Не искаше да признава дори пред себе си, че нещо не е наред. Не беше редно винаги нещо да не е наред. Щастието трябваше да трае повече от ден, нали?

 - Днес е събота, какво ще правите?- най-после ги забелязаха.

 - Събота ли? Ура, няма училище.- засмя се Вики, поглеждайки времето навън.

 - Мислех да идем на пикник.- вметна спокойно Ссей, бодейки по яйцата си.

 - Нека го отложим за Неделя. Искам да дойда и аз.- мило се усмихна майката, ровейки в чантата си.

 - Да. Страхотно! Идете всички без мен! Аз в Неделя съм на заседание.- промърмори бащата недоволно.

 - Но пък Ссей ще ти сготви вечеря. Как ти звучи?- подсмихна се Вики едва.

 - Толкова сте зли.- намусено промърмори мъжа, свеждайки глава.

 - Значи Неделя.- обобщи Ссей спокойно.

 - Нека го оставим за другата седмица?- предложи майката, гледайки календара.- Утре имам задачки.

 - Дам. А днес ще оправим стаята ти. Става ли?- най-после го погледна Вики директно и сериозно, зад усмихнатата маска.

 - Да я оправим?- вдигна той вежди.

 - Да. Ще я подредим, ще я разместим...даже и аз ще оправя моята.

   Ссей сви рамене, без дори да разбира какво точно се очаква от него. Вики се обърна към майка си усмихната широко. Веднага започна да й се умилква, търсейки разрешение за нови тапети. Докато тя тръгне, най-после се бяха споразумели, че все пак ще са в светлата гама.

 - Какво ще правим всъщност?- попита Ссей, когато останаха сами.

 - Ще си оправим стаите. Имаш нужда от телевизор, компютър, някое канапе... малко декорация и да махнем онова грозно нещо на стената.

 - Картината ли?- засмя се едва Ссей.

 - Това дори не е картина, платно с цветни точки!- изсумтя Вики, ставайки от мястото си.- Смятам да направя стаята ти страхотна.

   Ссей кимна едва, следвайки я нагоре по стълбите. Минавайки покрай мястото, където се скараха, той я погледна едва. Момичето или беше забравило, или се преструваше. Ссей беше сигурен, че тя помни. Бързо започна да мисли, как може да й се реваншира, но и час по-късно, не се беше сетил за нищо. През това време Вики нахално го ползваше като роб.