Очи в мрака

Part 56

XII глава

Наследника

56

   В крайна сметка, деня беше към края си, а те не отидоха никъде. Вики беше в леглото си, все така не отваряща очи. Уефехес не можеше да разбере какво става и какво се беше случило. Върна я в леглото и я остави да си почине. Единия омлет бе изгорял, а другия вече беше прекалено студен, за да се яде. Зави я, а след това облече якето си на излизане. Сега той мислеше трезво върху собствените си задачки. Вики щеше да поспи известно време, а той можеше да довърши нещата, които беше оставил зад себе си. Дали тя все още усещаше, когато той прави магия? И всъщност имаше ли значение това. Магията му се беше завърнала и той щеше да се възползва от това. Колкото повече се отдалечаваше от къщата, толкова по-слабо усещаше присъствието на госпожицата. Колкото по-слабо беше, толкова по-малко си задаваше въпроса, какво стана. Не можеше да отрече, че това го тревожи, но не колкото преди. Влиянието й беше намаляло, някак си, незнайно как.

   С всяка следваща крачка, той усещаше сянката. Неговата стара приятелка. Усещаше толкова много неща, които вчера ги нямаше. Всяко листо имаше своя сянка, всяка сграда. Всичко, осветено от някакъв вид светлина. Чувстваше се толкова жив и все пак леко объркан. Смесица от емоции, от чувства и причини. Стария Ссей беше в него и се опитваше да говори. Но гласът му беше слаб, гласът му беше като неговия, когато се опита да говори с Нея. Неговата любима. Слабакът дори не осъзнаваше, колко време я е чакал да се появи. Дори не подозираше, че за истинския него, тя е повече от това, което е смятал. Думите му, че никога няма да се влюби в нея, бяха толкова грешни.

   Вървеше бавно, отдалечавайки се от къщата и центъра... Знаеше посоката, неговата магия му я нашепваше. Търсеше сянка, която трябваше да е убил много отдавна. Търсеше този, които петни името му с присъствието си. Времето да си върне фамилията бе настъпило. Можеше да усети Томей във вените си, във всяко едно пулсиране на сърцето си... усещаше го и в сенките. Скоро той щеше да се превърне във сянка, точно както искаше Сайях... Точно както искаше Сянката. Предпочиташе да се превърне в Сянката, отколкото отново да стане вчерашния човек. Нямаше нищо против отношение към момичето, но тя го правеше мекушав. Тя го караше да изпитва угризения. Дори и самата тя да се опитваше да му помогне, той сам не си беше позволил това. Много добре помнеше думите й тогава, мотивацията, която се опита да му даде. Ссей я беше обикнал от пръв поглед, но Сайях се влюби в нея чак тогава. Чак, когато тя пожела да изцапа ръцете си заради него.