Очи в мрака

Part 49

49

- Вики, време е за ставане!- чу се хлопането на вратата, както всяка сутрин.

- Будна съм!- изръмжа Вики, отвивайки се бързо.

- Закуска след половин час. Събуди и Ссей.- изкомандва весело майка й, тръгвайки обратно.

- И аз така планирах.- подсмихна се Вики, шепнейки едва.

   Бързо се вмъкна в банята и излезе за невероятни за нея пет минути. Още две й бяха необходими да се облече и оправи. Нямаше търпение да го събуди, както той нея. Бавно се запромъква към стаята му, стъпвайки на пръсти. Първо подаде главата си, а след това и влезе. Той дори не се беше завил, дори не се беше съблякъл. Колко ли дълго е стоял с баща й предната нощ. Внимателно седна на леглото и точно щеше да се навежда, когато дъха й секна.

   В мига, в които тя докосна леглото, Ссей се бе помръднал. Сега стоеше, стиснал врата й, държащ главата й на възглавницата. Очите му горяха, присвити силно и студено. Вики спря да диша за миг, беше се стреснала много. Стоеше и не помръдваше, загледана в танцуващите огънчета в очите му. Вцепенена от случващото се. Не разбираща.

   Ссей примига и хватката веднага се отпусна. Отмести ръката си, започвайки нежно да милва бузата й. Очите му угаснаха, а лицето му омекна заедно с тях. Но Вики не смееше да помръдне. Беше видяла нещо, което нямаше да забрави.

- Съжалявам, ангелче. Сънувах, а ти ме стресна...моля те, прости ми.- тихо зашепна той, целувайки ръцете й.

   Вики само отвори уста, но след това отново я затвори. Наистина се беше изплашена много от реакцията му. Толкова светкавична, толкова бърза и вероятно смъртоносна. Но заради съня ли беше това. Тя преглътна, стискайки устни едва в друга. Бавно хвана ръцете му и се надигна, без да откъсна очи от неговите. Когато проговори, гласът й беше дрезгав и несигурен:

- Какво сънува?

- Кошмар.- поклати глава той.- Не искам да те затормозявам с подобни неща.

- Когато споделиш с някого, винаги е по-добре.- отвърна му тя упорито.

    Ссей се усмихна. Познаваше това изражение на лицето й, бе се влюбил в него. Тя нямаше да приеме увъртането му сега. Облегна се назад, дърпайки я в прегръдката си. Поне беше спряла да трепери. Беше я наранил и й дължеше честния си отговор.