Очи в мрака

Part 35

VIII глава

НЕ Е ШЕГА, ВСИЧКО Е ИСТИНА

35

   Той не беше сигурен, дали е редно да споделя с него. Но Вики смяташе, че това не е проблем. Щом момичето му вярваше, значи Уефехес можеше също да опита. Беше минало толкова много време, откакто бе вярвал на някого. Беше забравил какво се прави, бе забравил, колко е приятно да споделяш. Вики беше толкова искрена с него през цялото време. Вероятно това бе причината, той да се опитва да й отвръща със същото. Беше виждал няколко пъти мъжа и все още не го познаваше. Вероятно затова трудно приемаше идеята да научи тайната. И все пак този белокос мъж, можеше да му е полезен от тук нататък. Дори и да не можеше още да му се довери, щеше да го пази в себе си.

   Беше виждал не един като него досега. Всички търсеха печалба, търсеха тайни. Всички имаха някакъв скрит мотив зад всяко едно от действията си. Картър се грижеше за племенницата си, но дали нямаше да се промени. Ами ако след срещата им, той пожелае нещо. Ами ако открие, че иска да живее вечно.

 - Чичо-о!- силно извика Вики, влизайки през вратата.

   Момичето се ослуша, но не чу обичайното тупване. Влезе и затвори, посочвайки на Ссей една масичка. Точно понечи отново да извика, в случай, че не го е събудила преди малко. Но се спря, защото Картър вече се показваше иззад един от редовете. Той държеше книга в ръката си и очевидно я изучаваше. Вики постави мечока на стола до Ссей и се настани върху масата:

 - Какво четеш?- весело попита тя, когато мъжа се приближи достатъчно.

 - Записките на един магьосник...Сандер Чей...- разсеяно отвърна той, най-после вдигайки глава.

   Чак сега забеляза, че момичето не е само. Той свали книгата и сковано се усмихна на новодошлия. Държанието му веднага се беше променило, спокойствието в гласа изчезна. Дали така се отнасяше със всички свои клиенти. Вики усмихнато изчака да се огледат, а след това се засмя леко:

 - Чичо, това е един мои приятел. Задачата ти е да познаеш името му. Ако успееш, ще ти дам да го попиташ каквото искаш.

 - Как мога да позная името му?- объркано попита Хийт, сядайки до тях.

 - Огледай го.- засмя се тя, а после изгледа Ссей,- А ти не казвай нищо. Нито гък!