Очи в мрака

Part 20

20

 - Ссей?!?!

   Момичето ахна и се обърна към гласа. Действието й беше почти като подскок на 90 градуса. Първоначално не можеше да повярва на ушите си, но очите й доказваха всичко. Млад мъж лежеше на леглото, а под тялото му имаше дрехи. Вики бе хвърлила отгоре му нещата си и сега съжаляваше за това. В смайването си, тя дори не осъзнаваше, че стои по бельо. Очите й бяха заети да разглеждат човека пред нея. Много млад, но това й бе известно вече. Черна коса, бяло лице и онези очи... онези очи, които тя бе видяла в огледалото. Когато се вгледаше в него, съзираше някого, когото вече бе виждала. Онзи мъж, онзи дългокос мъж, когото бе подминала днес. Приликата беше очевидна. Приликата беше като кръвни роднини. Наистина и двамата бяха неземно красиви, но някак си.. някак си годините разлика се усещаха.

 - Ти как? Какво..?- пресипнало попита тя, но след секунда се прокашля.- Знаеш ли колко пъти те виках?!?!

   Това й действие обърка мъжа, но го накара да се усмихне, почти. Той най-после се помръдна, гледайки дрехите под тялото си. Мрачната му усмивка, караше момичето да се обърква още повече. Най после осъзна, че стои пред непознат по бельо и побърза да се покрие с нещо. Танц на объркването, докато главата й се движеше бързо във всички посоки. Улови хавлия, която бързо се уви около тялото й. Това беше най-близкото до нея в момента.

 - Най-после!- пое си въздух Уефехес.- Малко свобода... Няма нужда да пестя сили. Не ми се налага да събирам сили, само за да те накарам да се укротиш.

   Вики стоеше и го гледаше объркано, докато той явно се радваше на това, че се намира в стаята. Дори не бе разбрала думите му, но все пак възнамеряваше да попита веднага. Още преди да е отворила уста, мъжа бавно вдигна ръката си и сложи пръст пред устните си. Самото му движение изглеждаше толкова странно, толкова грациозно някак си. Това беше намек, който момичето успя да разбере. Въздъхна едва и все пак проговори:

 - Ще поговорим ли?- смутено попита тя.

 - Ще ти разкажа, но първо или се облечи или към банята.- от погледа му си личеше, че наистина тя трябва да спре да стои пред него по това фино облекло.

 - Тук ли ще бъдеш, когато изляза?- самата мисъл, че може да отговори друго, я плашеше, но все пак това не стана.

 - Да, тук ще бъде. Отивай.

   Девойката не изчака втора покана и бързо се отправи към банята. Главата й беше пълна с нова поредица въпроси, но първо трябваше да ги сформира. Какво беше казал той. Беше споменал нещо за силата си, за това, че я пести и я свършва, когато се появява. Докато се къпеше, тя постепенно започна да разбира думите му. Ето защо той изчезваше или по-точно млъкваше. Свършвала е заряда му и му е било необходимо време. Дали това беше тайната му, или имаше още нещо. Но как тогава сега той беше на леглото й, като сутринта бе в главата й. Съвсем бързо, тя беше готова и отново се отправяше към стаята си, търкайки косата си с хавлия. Сякаш отдавна не се бе къпала толкова спокойно. Отвори вратата, но той не беше там. Вълна от разочарование се разнесе по тялото й, а тя тихо си помисли "Знаех си!". Затвори бавно след себе си и отново захвърли към леглото нещо, но този път бе хавлията: