Очи в мрака

Part 59

XIII глава

Always and forever

59

След дългия душ, той бързичко провери, какво прави момичето. Както и предполагаше, тя бе в стаята си. Седнала отново пред екрана. Леко завъртя погледа си, поглеждайки зад гърба й. Избираше ресторант, избираше го толкова прецизно. Оглеждаше снимките и коментарите на вече посетили избраните места. Запита се, от колко ли време го прави. Явно за нея тази вечеря значеше дори повече. Харесваше му начина, по които тя изпипва всеки един детайл, всяка една мъничка подробност. За да й даде време, той също се зае с нещо. Хвана се с превода, за които беше излъгал, че са завършили. Толкова е лесно, когато просто трябва да го препишеш от един познат език на друг, също толкова лесен. Дори не му се налагаше да се замисля толкова много. Удобно, когато ума му се беше върнал при последния Уефехес. Момчето имаше неговите очи, но това явно беше последното останало в кръвта му. Нищо друго не напомняше за величието, което някога е било. Рода на брат му бе свършен и сега беше ред за неговия. Дали беше възможно да върне златните времена, когато Уефехес беше власт. Нуждаеше ли се всъщност от това. Още преди толкова години се бе освободил от дълга си. Беше правил всичко, за да просъществува кралството на баща му. Сега това нямаше смисъл. Ссей Уефехес търсеше пътя по които да поеме.

- Надявам се, да обичаш италианска храна. Вече резервирах маса.- чу се гласа на Вики доста по-късно.

- Какво мислиш за бъдещето, Виктория?- надигна глава той, поставяйки химикала си настрани.

- Не го правя.- усмихна се тя смутено.- Не мисля за тези неща.

- Защо? Нямаш ли мечти, планове?

- Единственото, което виждам е, как аз остарявам, как годините ни разделят.

- Годините?- присви очи той.

- Ти оставаш млад, а аз умирам...-свиде поглед тя, приближавайки се до бюрото му.

- Как реши, че ще допусна това?- смеха му я объркваше.- Always & Forever.... наистина завинаги. Няма да допусна това, Мирея.

- Но аз не съм като теб. Нямам нито сили, нито способността да отнема живот. Не и заради себе си.

- Не е необходимо...просто остани с мен.

- Завинаги..- прошепна тя смаяна.