Очи в мрака

Part 22

22

   Долу в гостната родителите на девойката вече слагаха масата. Госпожа Дийн носеше куп чинии, докато съпруга й слагаше чаши около тях. Вики бързо се включи, притичвайки за приборите, подготвени отдавна. Майка й беше объркана от желанието й да помага, но не се възпротиви нито за миг. Наблюдаваше дъщеря си, която бе някак си по-сияеща. Замисляйки се за това, майката се учуди от употребената дума, но бе сигурна, че е точната. Тя не знаеше как това е така, но беше сигурна, че това е истината. Дъщеря й наистина изглеждаше щастлива, а от дни не я беше виждала такава. Може би сутринта лицето й беше сънено, но сенките под очите си бяха видими тогава.

 - Да нямаш ново гадже?- провикна се мъжа в стаята, гледайки усмихнато дъщеря си.

 - Нем!- не заинтригувано отвърна детето.

 - Тогава защо си толкова... различна?- сви рамене майка й.

 - Не съм!- все така равнодушно отвърна момичето.

   Жената се засмя, но все пак се отказа да пита повече. Понякога трябва просто да се радваш на мига, без да задаваш твърде много въпроси. Скоро дойде и Картър, който носеше десерта и се усмихваше учтиво. Той побърза да се настани на стола си и веднага заразпитва Брюнетката:

 - Докъде стигна с дневника?- развълнувано попита той.

 - О, много неща научих. Мъничко за Ссей, мъничко за Маак Сайях... но нищо толкова важно.

   Девойката започна да увърта доста, въпреки, че изгаряше от нетърпение да сподели много неща. Мъжа продължаваше да пита, а тя продължаваше да отговаря без да дава каквато и да е информация всъщност. Тя доста често надзърташе към стълбите, но нейния въображаем приятел не се появи. Накрая Вики не издържа и започна отдалеч да разпитва.

 - Четох, че Ссей е имал пръстен. Подарил го на брат си. Ще ми е интересно да го видя...

 - Пръстен ли? Досега не бях чувал за такъв.- смръщи се мъжа.- Къде го прочете?

 - В нета. Знам, че не се занимаваме с подобни неща. Просто ми стана интересно.

 - Струва ми се, че има нещо, което не ми казваш.- подсмихна се той.

 - Ами, не искам да си призная, че доста се вманиачих...- свъси се момичето.

   Мъжа се засмя, след което разроши косата на девойката. Тя не прие особено радушно това, но все пак не се възпротиви. Дълго говореха за общи неща и Вики се зарадва, че са сменили темата. Ссей не се появи, а Картър бе започнал да разказва история, която явно беше доста дълга. Всички слушаха очаровани, случка, която се е развила много отдавна. Точно бяха започнали десерта, когато госпожа Дийн изведнъж се сети и усмихнато започна своя собствена история:

 - Помните ли моята приказка за лека нощ?- засмя се тя.

 - Онази за малкото момченце?- веднага се усмихна съпруга й.

 - Защо не помня това?- весело промърмори Вики.

 - Как няма да помниш историята на майка си? Тя трябваше да напише книга!- веднага възкликна Картър.

 - Всъщност аз съм ги написала. Някъде в стаята ми са. Бях си записала всичко в една стара тетрадка....

 - Как се казваше момченцето, скъпа.- усмихна се мъжа.

 - Сей... малкия Сей ...

   Вики не съзнателно ахна, изпускайки вилицата. Прикри с ръце устата си, след което се вгледа в чичо си. Той изглеждаше не по-малко объркан от нея. Зелените й очи бяха толкова широко отворени, толкова озадачени. Двамата се гледаха дълго, след което девойката скочи на крака. Тя бързо застана до майка си и нетърпеливо хвана ръката й:

 - Искам да го прочета! Къде е ръкописа!- нетърпеливо попита тя.

 - Не знам, миличка. Беше в стаята ми, но вероятно е някъде на тавана...- смутено отвърна майката, неразбираща нищо.

   Вики дори не остана, за да обясни каквото и да е. Тя хукна нагоре по стълбите. Картър се усмихна смутено и само тихо промърмори:

 - В момента тя изучава мъж, който се казва така...

   Девойката бягаше по стълбите, което веднага направи впечатление на чернокосия мъж, седнал на леглото й. Тя рязко отвори вратата и задъхано се загледа в него. Опитваше се да си поеме въздух, но трябваше да се успокой малко, за да проговори.

 - Какво е станало?- объркано попита Ссей, притеснен леко, но не и видимо 

 - Ела с мен... на тавана има... тетрадка... майка ми....

 - По-бавно! Поеми си дъх.- стана той и се приближи до момичето.

 - Ела...- отново прошепна тя тихичко.

   Ссей веднага я последва и скоро и той забърза със същото темпо. Не знаеше какво става, но определено беше важно за нея. Двамата се качиха на прашния таван, а момичето веднага започна да търси из старите кашони. Ссей все още я наблюдаваше прецизно, слял се със сенките наоколо. Имате толкова много неща. Кашон с коледна украса, кашони със стари дрехи. Играчки, на които Вики се бе наслаждавала като малка. Прахосмукачката, която господин Дийн поправя от няколко години. Имаше дори и детска люлка. Отвори един и бързо започна да го претърсва. Тършува тук, там, докато накрая задъхано седна на пода и придърпа поредната купчина неща. Най-после откри това, което търсеше, десет минути по-късно. Тя хвана тетрадката и впери очи в момчето пред себе си. Бавно разтвори първата страница, и прочете заглавието:

   "Уефехес Ссей - Очи в мрака"