Очи в мрака

Part 24

VI глава

РАЗЛИЧЕН

24

   Сутринта Вики се събуди в много добро настроение. Тя отвори очи и посрещна лъчите на слънцето с усмивка. Огледа се наоколо, но не откри момчето, което бе осъмнало до прозореца. Това накара сърцето й да пропусне няколко удара. Настроението й веднага се прекърши. Натъжаваше я, а тази тъга я плашеше повече от всичко останало. Беше минала само една седмица, а разговорите с него не продължаваха много. Как беше успяла да се превърже към него, да го почувства. Дали имаше още нещо, помогнало за тъгата й. Бе прекарала време с него, вътре в себе си.

 - Ссей?!- тихо прошепна тя, но след това повтори по-силно.- Ссей, тук ли си?

   Но не получи отговор. Тя скочи и се облече, излизайки от стаята си. Беше решила да обиколи къщата, надявайки се, че той ще е някъде там. Та нали самия обеща, че няма да отиде никъде. Не бе обещал да е до нея, но обеща, че ще е тук.

   Долу в кухнята майка й я посрещна усмихната, както винаги:

 - Добро утро, госпожице. Как спа? Защо снощи не си довърши вечерята?

 - Добро утро!- изстреля бързо тя.

 - Вики, какво става с теб? И онази приказка, която ти разказвах... ще ми обясниш ли?

 - Не е приказка, мамо! Ссей Уефехес е бил истински, също като теб и мен. Всяка една дума в тетрадката ти е истина.. той..."ми го каза"- щеше да каже тя, но се спря. Нямаше нужда да плаши повече жената пред себе си. И без това вече я гледаше различно.

 - Как така е истина?- след дълго мълчание продума жената.

 - Не знам. Не знам откъде знаеш, не знам какво е станало с него... но знам, че е истински. Не е шега.- на последното си изречение, сама настръхна

 - Миличка, говориш така, сякаш още е жив.

   Вики се усмихна. Наистина говореше така. Направи се на сгрешила и само поклати глава. Бе успяла да се нахрани през това време и сега смяташе да продължи с търсенето си. Но това не се налагаше, Ссей бе в стаята й и й се усмихваше. Девойката примига неразбиращо и отвори уста, за да попита нещо, но се спря. Толкова спокойно й помаха и сякаш не бе мърдал изобщо. Нямаше смисъл да пита дори, вероятно той дори нямаше да й отговори. Сметна, че е по-добре просто да пропусне това. Дори и вчера да разговаряха много, днес бе нов ден.