Очи в мрака

Part 31

31

   Най-после бе успяла, карайки мъжа да спре да мисли. Бавно сля устни с неговите и изтръпна, сякаш я лазеха цяло ято насекоми. Корема й се сви, а сърцето й заби още по-лудешки. За разлика от онази кратка целувка снощи, в която те даже не помръднаха устни, сега го правеха. Тя докосваше неговите, той нейните. Вики дори не забелязваше, че те са по-топли от преди, за нея те бяха горещи. Бавно повдигна ръка, оставяйки я на бузата му. Бе трудно да свикне с всичко, но нали все пак с хубавите неща се свиквало бързо. И какво по-хубаво в момента от това. Уефехес едва смееше да я докосне, но скоро все пак я притисна в прегръдките си.

   Дори и без да го осъзнават, в момента те се отнасяха към тази целувка, все едно е първата. Тогава защо не можеха да се пуснат, все едно ще им е за последно. Първата им истинска целувка продължаваше вече толкова дълго. Никой не искаше тя да свършва и нито един от двамата можеше да се отдръпне.

 - Вики, ще закусваш ли, миличка?- чу се глас от другата страна на вратата.

 - Ей сега слизам!- промърмори хубавицата, скачайки от леглото.

 - Защо си се заключила?- не си тръгваше жената.

 - Мамо...- тихо промърка тя.

   Бързо отключи и едва подаде главата си навън. Това беше може би първия път, в които тя се тревожеше от гости в стаята си. Нямаше цигари, нито алкохол, които да се налага да крие. Нямаше списания или неподходящи четива. Само един мъж, които в момента се криеше като хлапе. Реакцията му беше точно като нейната, когато се криеше от брата на Ив. Но това беше преди повече от пет години, а тя беше много по-мъничка.

 - Притесни ме снощи, знаеш ли?

 - Всичко е наред вече. Хайде!- подкани жената, за да може Ссей да не стои в банята.

 - Чакай да взема прането ти...

 - Нека аз!- скочи Брюнетката и сама влезе в банята си.

   Погледна усмихнато момчето, което стоеше зад вратата. Изглеждаше наистина към хлапе, което се тревожи да не го хванат. Притихнал, притаил дъха си. Гледаше я внимателно, докато изпразваше коша си с дрехи. Беше сладък някак си, нещо, което отново беше неестествено за него. Трябваше да го спаси, затова побърза да поведе майка си по-далеч.

 - Миличка, всеки път, когато вляза в стаята ти е все по-студено. Нали не спиш на отворен прозорец?