||| глава
Сайях
10
Дните се нижеха бавно и почти през цялото време, Виктория Дийн не спираше да мисли за книгата. Може би това й помогна да преглътне толкова лесно чистката вчера. Главата я болеше много, но тя не спираше да търси начин. Един глупав начин, за заобиколи всички забрани, които някой не знаен е поставил. Защо на някой му бе необходимо, да забулва всичко в чак толкова голяма мистерия. Някъде, дълбоко в себе си се чувстваше длъжна да навакса паузата, която бе направила.
Вече трети ден, Вики стоеше над лаптопа си, гледаше и разучаваше един нов език. Толкова много бе научила, само за няколко дни, но една дума се губеше. Тя беше разчела толкова много стари надписи, толкова много преводи имаше за мъничката си кариера... но това бе единственото нещо, което я е мъчила толкова. Дори писмото на Нектанем й се беше сторило по лесно. Беше превела не една загадка, а сега се затрудняваше. Чувстваше се несигурна в себе си и не можеше да открие източника. А това я дразнеше.
'Маак Сайях', название без точен превод, словосъчетание, без какъвто и да е превод. Какво значеха тези няколко малки думички. Дийн откри едната, но другата все още оставаше в тайна. В опитите си да открие някакво значение на тази дума, тя дори започна да изучава малкото, което имаше за Сей Уефехес. Три години, колко можеше да постигне някой за толкова кратко време.
Всичко звучеше толкова познато, толкова естествено ясно, че тя се учудваше. Той беше прекрасен млад наследник, поел поста твърде рано. Сирак от малък, войн, завоевател. Всичко беше нормално за младите лордове. Сякаш съдбите на толкова много хора беше еднаква. Не беше първия, нито щеше да е последния. Но в търсенето си не откри едно от обичайните сведения. Нищичко, което да я накара да извика "Аха!" или поне тихо "Хъм...".
- Чичоо-о-о!- провикна се момичето силно, връщайки поредната дебела книга обратно на рафта й.
Отново се чу поредното тропуртене, поредното падане и поредното охкане. Картър беше паднал за сетен път от някъде, стреснат от силното викане на девойката. Той се присъедини към нея, няколко минути по-късно, потривайки едва лакътя си. Може би беше крайно време мъжа да се научи, да чете в седнало положение.
- Събудих ли те?- смутено попита момичето, гледайки го със смесица от съжаление и грижа.
أنت تقرأ
Очи в мрака
خيال (فانتازيا)Момичето бързо се огледа, но това, което виждаше пред себе си бяха очите. Запечатали се от вътрешната страна на клепачите й и се появяваха всеки път, когато тя събере мигли. Очи със кърваво червен или огнен оттенък. Сякаш кръвта беше бензин, които с...
