Очи в мрака

Part 18

18

   Отново бе прегърната от мрака. Всеки момент очите щяха да изплуват, вторачени в нея. Знаеше го, можеше да го усети наоколо. Не усещаше тялото си, но знаеше къде е. Знаеше и кой ще се появи всеки момент. Дали това бяха най-дълбоките дебри на ума й всъщност. Можеше ли да го срещне там, да говори с него. Дали сега страха трябваше да е по-малък. Но тук можеше да я нарани, нали? Тук

"Викииии"

   Ето го! Гласът, извиращ от всяка молекула мрак наоколо. Тялото й вече беше започнало да трепери, но този път имаше звуци. Чуваше как сенките около нея шумолят. Толкова нежен звук, като плъзгането на сатен по кожата. Но толкова страховит в същото време. Краката й бяха оковани. А сякаш те се приближаваха. Мрака сякаш идваше все по-близо. Безсилието й я плашеше. Ако това беше нейния ум, тя можеше да направи нещо. Но не беше всъщност. Това беше неговото царство. Усети допир, които бе толкова студен. Нещо я принуждаваше да надигне глава съвсем малко. Още малко. Не можеше да се противопостави по никакъв начин.

"Погледни мееее"

   Кога беше стиснала очите си толкова силно. Толкова беше тъмно, че тя не можеше да направи разликата. Не можеше да определи, дали дори диша. Ръцете й трепереха, краката също. Сърцето й биеше още по-бързо от предишния път дори. Този път той я докосва, всичко вече беше наистина. Всичко беше дори по-реално. Отвори очи и го видя. Сянката беше пред нея, държеше брадичката й. Принуждаваше я да го гледа в очите. Огъня бушуваше още по-яростно от предишния път. Вече дори не беше способна да мигне. Ето ги, очите от огледалото. Очите от съня. Очите в мрака.

 - Ссей Уефехес?- прошепна тя едва, гърлото й беше пресъхнало.

"Виктория..."- очите сякаш се присвиха едва. Сякаш той се усмихваше.

 - Какво искаш от мен?- продължи тя, тихо и на пресекулки.

" Погледни мееее"

 - Гледам те.- пое си дълбоко въздух тя.- Гледам те. После какво?

   Очите се свиха едва видимо. Сякаш той правеше още една крачка към нея. Сякаш се навеждаше още малко към нея. За да потвърди теорията й, студа стана още по-осезаем. в Крайчеца на зрението й сенките танцуваха. Косата й вече бе изцяло настръхнала. Натиска в брадичката й я накара да изпъне още леко глава нагоре. Сякаш сянката, онзи по-тъмен мрак се надвесваше над нея. Сплашваше я още повече. Беше ли възможно сърцето й да прескача по-бързо от това. Можеше ли да се пръсне от страх!