Очи в мрака

Part 40

40

 - Вики, закъсняваш!- чу се тропане по вратата.- Събуждай се вече!

   Това беше майка й, почуквайки на вратата. Със стенания и вопли, дългокосото момиче едва надигна главата си към будилника:

 - Още е рано.- изсумтя тя, завивайки лицето си.

 - Закуската е готова и всички чакаме теб!

   Вики отново отвори едното си око и се опита да мисли. Закуската няма да избяга. Майка й никога не я е будила толкова рано. Досега не е използвала изречение като това. "Всички чакаме теб. Всички!"

   "Позволете ми да направя закуската утре!"

   Вики рязко отвори и двете си очи широко и изключително будно. Това бяха снощните думи на Ссей. Колко часа се беше събудил, за да готви. Та сега беше едва седем и пет. С още едно изсумтяване, Вики започна да мятка крак и ръка, отвивайки се. Толкова беше рано, не беше честно да й го причиняват. Стигаше й днешното училище, което щеше да посети. Пет минути по-късно, тя лежеше в седнало положение, обувайки втория си чорап. Първоначално беше седнала, но после се наклони настрани и едва си полегна отново. Още няколко минути й бяха необходими отново да се върне към обличането си. Навлече първата тениска, която видя и заслиза по стълбите.

 - Не по боксерки...- промърмори тя, правейки обратен завой на забавен кадър.

   Отново се върна в стаята си и седна уморена на леглото. Цялото това обличане бе изтощило минималния й заряд рано сутрин. Вдигна ръка и потърка очи с дългия си ръкав, закриващ пръстите й. Набръчка носле и се огледа. Някъде наоколо трябваше да има още дрехи. Някъде наблизо, защото нямаше сили да се надигна отново. Изпуфтя, виждайки необходимостта си да стане. Седна на земята и бавно се придвижи по дупе към шкафа си.

 - Кой е измислил ранното ставане?- чу се сърдития глас на Вики, половин час след като майка й се качи да я събуди.

 - Мисля, че беше един селянин, които имал остър слух. Ядосвал се на петела си, които го буди и го превърнал в традиция.- весело й отвърна Ссей, които сервираше в кухнята.

 - Да си счупи кутрето дано..- промърмори тя влизайки.

 - Мисля, че отдавна не е измежду...

   Майка й спря по средата на изречението си, когато видя дъщеря си да влиза. Всички се обърнаха, но първи прихна баща й. Ссей също не успя да се стърпи и се подпря, превит на две. Когато госпожа Дийн излезе от шока си, също се закикоти весело. Вики стоеше пред тях, намръщена и крива. Тялото й беше в прегърбена поза на първобитните, увиснало и превито. Косата й беше разчорлена във всички посоки, плюс няколко кичура, не подвластни на гравитацията. Очите й бяха тъмни и смалени от толкова присвиване. Устните й бяха образували усмивка, ако бяха наобратната. Блузата й измачкана и огромна, беше с гърба отпред, освен, че беше с етикета навън. Беше с къси панталонки, които едва се подаваха изпод блузата. Колената й едва прегънати и само на едното имаше чорап. На единия си крак бе обула дълъг чорап, а на другия такъв за маратонка. Дългия черен, другия зелен, също така и скъсан.