Очи в мрака

Part 32

32

   Неусетно между тях се появи разстояние. Без да го искат, без да го осъзнават. Пропастта между времето и поколенията, между ерите. Вики се облече и едва оправи косата си, връзвайки я назад, както винаги. Това беше преди минути, но тя още стоеше в банята. Не смееше да отвори вратата, не смееше да го погледне. Дори не беше осъзнала как бяха прозвучали думите й в неговите уши. Брюнетката дори не осъзнаваше, че той може да я разбере погрешно. Когато най-после излезе от банята, вече се усмихваше широко:

 - Какво ти се прави днес?- весело попита тя.

 - Не зная.- поклати глава Ссей, мислейки сериозно над думите й.

 - Някъде, където искаш да отидеш? Нещо, което да опиташ...

 - Покажи ми света!- изведнъж я погледна той, право в очите.

   Вики за миг се стъписа от блясъка в неговите зеници. Той приличаше за малко дете, което излиза за първи път навън. Това му държание я караше да се размекне дори повече. Тя му се усмихна с умиление и кимна бавно, хващайки ръката му. Той беше тук за първи път, беше гост в града. Имаше толкова много неща, които можеше да му покаже.

   Огледа го внимателно, спирайки очи върху дрехите му. Облечен в черна риза не беше нещо необичайно. Тя дори не изглеждаше стара, въпреки, че е шита преди векове. Единствено прическата му не бе в тон с дрехите, стила и века. Момчетата не носеха толкова дълга коса, не и на подобна прическа. Нейните устни бяха на ред да се разширят в зловеща усмивка. Рязко го дръпна, повеждайки го към банята.

 - Какво ще правиш?- присви очи той.

   Но не получи отговор. Вик го вкара в банята и бързо се огледа. В крайна сметка се наложи той да седне на седалката на тоалетната. Единственото, което направи, бе да размаха пръсти пред лицето му: "стой мирно!"- може би значеше този жест. Тя се обърна и взе сребрист флакон, разтръсквайки го в ръката си. Пред разширените, строги очи на мъжа, тя започна да роши косата му във всички посоки. Усещането за нейните ръце го накара да се отпусне малко. Той послушно затвори очи и се остави на стилиста си. Вики вдигна косата му отзад и приглади предната част. Когато направи крачка назад, за да го огледа, се усмихна широко:

 - Отива ти!- засмя се тя мило и го подкани да се огледа.

   Уефехес премълча коментара си и спокойно кимна. Обърна се към нея, чакайки още нареждания. Но такива нямаше. Вики тръгна напред с ведра крачка, усмихната широко. Сега той изглеждаше като нормално момче. Нормално прекрасно момче, което никога не би я забелязало. Беше като излязъл от списание, строен и красив. В същото време по-умен от манекените, по-честен, дори и потаен като никого другиго.