Очи в мрака

Part 34

   34

   Все още вървяха, но никой не посмя да проговори. Ссей се питаше, може ли да сподели с нея, какво бе заплатил за Маяк Сайях. Щеше ли да го разбере тогава? Как щеше да го оправдае този път? А Вики мълчеше, защото не смееше да довърши започнатото си мнение. Дори и преди да се беше страхувала от всичко това, сега не беше така. Сега тя беше толкова благодарна, толкова щастлива. Ако Ссей я беше оставил да довърши, тя щеше да си признае. Щеше да му каже, че е обикнала магията, защото го е довела.

 - Гладен ли си?- тихо попита Вики.

 - Аз.. не знам дали изобщо се храня...- изсумтя той смутено.

 - Значи сега е момента да проверим, нали? Успя да си изпиеш кафето вероятно ще е същото и с храната.- опита се да го разведри Вики.

 - Не пия... вероятно ще мога да ям, но няма да ми е нужно.- сви рамене той спокойно.

 - Значи е решено. Отиваме за бургери, а след това ще те кача на виенското колело.- подсмихна се широко Вики.

 - Не съм сигурен, че ще получиш желаното. Където и да ме качиш, няма да ми прилошее.

 - Приемам предизвикателството!- усмихна му се тя весело, дърпайки го едва, за да побързат.

   След един бургер за Вики и три за Ссей, всичко се изясни. Той можеше да яде, но не му беше необходимо. Тялото му не усещаше ситост, не изпитваше глад или жажда. Целта на госпожицата да го накара да повърне, се оказа невъзможна. Ссей изпробва всяка една атракция, но нищо не му повлия. Първо се качиха на виенското колело, от където тя му посочи няколко сгради. Училището, кметството, мола и какво ли още не. След това самата тя беше в шок след влакчето и бънджи-подобната люлка. Но всичко това си заслужаваше, защото Ссей се забавляваше. Влакчето го накара да се засмее като младото момче, което всъщност беше. Въпреки, че Вики стискаше силно ръката му, той беше широко засмят:

 - Хайде да повторим!- весело помоли той, подмладен и свеж.

 - Не се качвам отново там!- бързо заклати глава момичето, тотално разкайваща се за всичко.

 - Какво следва?

 - Огледай се. Какво не си опитал?- меко му се усмихна тя.

 - Какво е онова с плюшените играчки навсякъде?

 - Стрелбище. Ако уцелиш - ти дават една.