54
Слънцето започваше да се показва, когато Вики приключи с четенето. А той още не беше помръднал, не беше мигнал. Тялото му беше станало още по-студено. Тревогата на Вики растеше с всеки миг. Но последните прочетени думи я успокоиха. Сега можеше спокойно да чака своя прекрасен феникс да разпери криле. Затвори дневника и го положи внимателно на масичката отсреща. Сега единственото, което можеше да прави е да чака. Загледана в прекрасното му лице, тя не можеше да помръдне дори. Искаше да е способна да види първото му потръпване, първото примигване. Най-силно се тревожеше за болката. Какво щеше да направи, ако се събуди с нея. Ако първото, което чуе от него е неистов, агоничен или писък. Скоро слънцето щеше да изгрее.
Не бяха минали дори три минути, откакто Вики остави дневника, когато очите му трепнаха. Като по команда, издадена от Сянката. Ссей примига, но остана още няколко мига неподвижен. Вероятно очакваше болка или тялото му беше изтръпнало. Момичето му се усмихна и отново загали косата му бавно, без да го изпуска от поглед. Той правеше същото, втренчил черните си очи нагоре към нея.
- Здравей.- усмихна му се тя едва.
Момчето не проговори, само продължи да я наблюдава. Бавно вдигна ръка, хващайки нейната. Усмивката на Вики помръкна, когато той отклони ласката й. Бавно отмести ръката й и започна да се изправя, оглеждайки се. Очите му сякаш сканираха всеки сантиметър около него. За миг Вики си помисли, че той дори не знае къде е. Стори й се, че дори я беше погледнал като непозната.
- Как се чувстваш, Ссей?- престраши се да проговори тя, когато той вече стоеше седнал до нея.
- Нормално.- гласът му прозвуча толкова студен и чужд. Дори стойката му изглеждаше такава.
- Радвам се.- единствено успя да промърмори тя.
Той дори не я поглеждаше, сякаш всъщност тя не беше там. Вики потръпна, беше й станало студено изведнъж. Сама усети, че нещо не беше както трябва. Беше ли възможно нещо в него да се беше променило? Какво щеше да се случи с тях, ако това бе истина? Изведнъж думите на Ссей от онази сутрин се върнаха в главата й. За другите в него, които можеха да не я обичат. Не смееше да помръдне, не смееше да се обърне, сякаш дори се опасяваше да диша. Едва преглътна опитвайки се да си вземе дъх. Беше й трудно. А след това той проговори с глас, толкова различен от когато и да е било.
أنت تقرأ
Очи в мрака
خيال (فانتازيا)Момичето бързо се огледа, но това, което виждаше пред себе си бяха очите. Запечатали се от вътрешната страна на клепачите й и се появяваха всеки път, когато тя събере мигли. Очи със кърваво червен или огнен оттенък. Сякаш кръвта беше бензин, които с...
