Очи в мрака

Part 28

28

   Вървяха тихо, докато не стигнаха до дома на момичето. Никой сякаш не искаше да проговори първи. Ссей хвърляше чести погледи към чантата й, но също мълчеше. Когато влязоха, Вики пусна шумно чантата си и извика с цяло гърло щастлива:

 - Даааа!- гласът й прокънтя в цялата къща.

- Вики..- едва промърмори момчето до нея.

 - Не си ли щастлив?- объркано го погледна девойката.

 - Не... аз...просто това беше прекалено лесно.- отвърна безразлично той.

 - Това притеснява ли те?- унило попита тя. Беше си мислела за това през цялото време.

 - Ами ако е капан?

 - Какъв капан? Кой би могъл да знае?

 - Може да е бил потопен в кръвта на Томей...- погледна настрани Ссей.

 - Какво...

 - Онзи, когото видя на улицата. Онзи, когото се опита да излъжеш, че кихаш...

 - Но.. ох, Ссей, нищо не разбирам..

 - Съжалявам.- студено отвърна той.

 - Не е вярно! Ти винаги правиш така! Говори с мен!

 - Какво искаш да ти кажа? Дори не ти дължа обяснение!- продължи студено той.

 - Така ли? Всъщност нищо не ми дължиш! Стой си безтелесен и си умри от скука..-тропна тя с крак.- Съжалявам, ти дори не можеш да умреш!- изкрещя му накрая тя и хукна към стаята си.

   Какво се бе случило. Как се бяха скарали в момента. Нямаше никаква логика, нали? Трябваше да се радват в момента, трябваше да са щастливи. Да празнуват. Бяха открили пръстена, който последно е бил в Перу. Толкова лесно, в нейния собствен град. Да, това бе толкова съмнително наистина. Не само срещата с русия пред магазина беше съмнителна. Ами ако е капан, ами ами.. ами ако...

   Вики се затвори в стаята си и въпреки, че можеше да влезе, той не го направи. Остана долу, докато навън слънцето се скри. Момичето беше разстроено и той дори не знаеше защо точно. Бе й споделил толкова много, бе казал неща, които дори той самия не мислеше, че може да произнесе. Но тя пак искаше да знае още. Искаше да знае всичко, всичко. Как да й разкаже всичко за себе си, когато е живял толкова дълго време. Родителите на момичето се прибраха вечерта, но никой не ги посрещна. Вики не излезе от стаята си.