Очи в мрака

Part 29

29

   Брюнетката рязко вдигна поглед, срещайки неговия. Той някак си се усмихваше, толкова бе странно да го види усмихнат. Този тайнствен и неразгадаем човек, се усмихваше спокойно, коленичил до леглото й. Леглото й? Не е ли странно това. Той можеше да се движи през мебелите, да минава през врати, стени и чинове... а сега бе опрял крак в пода. Как това беше възможно? Ако можеше да направи това, не би ли било възможно да докосне и нея. Когато се престраши да попита, дори не успя да започне, защото той я изпревари.

 - Дай ми пръстена.- уверено промърмори той.

- Не.- поклати глава момичето. Реакцията бе учудващо тиха и объркана.- Ще го почистя още малко, с някакви химикали може би. Ще го занеса в някоя лаборатория.

- Защо?- Ссей още не разбираше.

- За да го тестват. Ако има кръв по него, те ще разберат.

- Няма нужда. Изпъни ръка напред.

   Вики несигурно се подчини, полагайки в дланта си пръстена. Гледаше Уефехес изчаквателно, очаквайки още нареждания, но той не забеляза. Бе обладан от извивките на пръстена, които някога е стоял на ръката му. Колко време мина, откакто го бе видял за последно. Някога пръстена бе завързан за дневника, вплетен във подвързията. Но тогава той не можеше да излезе от страниците. Тогава можеше единствено да води хората към лудостта.

- Имаш ли игла?- замислено попита той.

- За какво ти е?- засмя се момичето.

- Ако има кръв по пръстена и му е направено нещо, твоята кръв ще реагира. Капнеш ли няколко капки върху него, ще разберем всичко.

- Какво ще стане?- попита девойката протягайки се към нощното си шкафче.

- Да се надяваме да не стане нищо.

   Вики си пое въздух и стисна между пръстите си тънката метална ивица. Стисна здраво едното си око и приближи върха до пръста си. Но тогава си спомни нещо. Това е само игла, нищо повече. Мъжа пред нея сигурно бе изпитал много повече болка. Изведнъж иглата й се стори нищожна пред всичко друго. Тя я заби в палеца си, а от там потече капка кръв. Алено червена, като очите му в сънищата й. Приближи пръстена до себе си и погледна към него. Очите му бяха големи и нетърпеливи.

- Ще боли ли?- детски въпрос, изплъзнал се неволно от устните й.

- Теб не, каквото и да става...- опита се да я успокой той, но това я накара само да отдръпне ръката си от другата.