21
- Толкова силно ме заболя главата тогава. Това става, когато си ядосан, нали?- след време пророни тя, все така тихо както през цялото време.
- Не, само ти усещаш болка в главата си. Аз я усещам навсякъде. Това означава, че съм уязвим или застрашен...
- Как беше застрашен от онзи в бара?- засмя се тя леко.
- Ще се опитам да ти го обясня, без да се объркаш. Аз бях в теб, аз бях ти... той застрашаваше теб. Но ти и аз бяхме едно, което значи, че застрашава и мен. Ако сега някой те застрашава, това значи, че застрашава и мен...
- Сайях?- издиша тя бавно.
- Не Маак... това е Маак...- Виктория за пореден път се учуди, колко различно звучи неговия език.
- Този път не те разбрах?- въздъхна отново тя.
- Какво значат двете думи? Тайна, ... и името на магията... Вики, ти си Маак.. ти си от онези, които са определени.
- Не знаеш колко ме глождеше точно тази дума.- изсмя се тя леко.- Определени! Мразя тайните...
- Понякога са необходими- на свои ред си пое въздух той и размърда до нея на леглото.
Двамата се спогледаха. Размениха си поглед, изпълнен с разбиране. Съзнаваха, че ако Маак не съществуваше, сега той нямаше до стои пред нея. Дори може би и тя нямаше да стои пред него, ако съдбата бе свързана толкова много. Слънцето беше залязло и скоро от долния етаж се чу тропот. Първо си дойде таткото на Вики, а след него и майка й. Двамата сега бяха в кухнята, можеше да се чуе по шумовете. Говореха си нещо, вероятно се смееха. Вики стоеше и ги слушаше, питайки се налудничави въпроси. Но един зададе на глас:
- Можеш ли да станеш нормален?- тихо попита тя.
- Да, но е много трудно. Не мога да те карам да го правиш.
- Разкажи ми!- настоя тя, въпреки неговото нежелание.
- Има един пръстен, който е бил мой. Последно беше в Перу. Загубих следите му преди много години. Той трябва да се върне на пръста ми. Когато го нося, ставам нормално момче, точно като всички останали.- равнодушно започна той.- Това беше нещото, което подарих на брат си. Той не искаше да правя магията, обеща, че ще го пази, но неговите наследници го загубиха. Не ме прави смъртен, но поне ставам почти нормален....
![](https://img.wattpad.com/cover/92429072-288-k817917.jpg)
BINABASA MO ANG
Очи в мрака
FantasyМомичето бързо се огледа, но това, което виждаше пред себе си бяха очите. Запечатали се от вътрешната страна на клепачите й и се появяваха всеки път, когато тя събере мигли. Очи със кърваво червен или огнен оттенък. Сякаш кръвта беше бензин, които с...