After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 201

  Гледна точка на Теса.

- Какво правиш тук? - попитах Хари, когато влязох в спалнята, след като се изкъпах.
- Седя на леглото... - отговори той саркастично.
- Защо не си в другата стая?
- Достатъчно време прекарах с госта ни.
- Ще спреш ли? Груб си.

Той легна по гръб на леглото, а аз оставих дрехите си в коша за пране.

- Какво се случи, докато се къпех? - попитах го.
- Нищо, сприятелихме се.
- Моля те, кажи ми, че не си се държал лошо с него. - едва го познавах и не исках да възникне повече напрежение.
- Да, искам да кажа не бях точно мил, но държах ръцете си до тялото си. - той затвори очи.
- Ще му дам одеало и ще се извиня, заради държанието ти, както винаги. - изсъсках и излязох от стаята.

Баща ми седеше на пода и разнищваше дупките в дънките си. Той се усмихна топло, когато ме забеляза.

- Можеш да седнеш на дивана. - казах и оставих резервното одеало в края на дивана.
- Аз... ами не исках да го нацапам. - изглеждаше засрамен и това накара сърцето ми да се свие от болка.
- Не се тревожи... можеш да се изкъпеш и съм сигурна, че Хари има дрехи, които може да облечеш за вечерта.
- Не искам да се възползвам. - той не ме погледна.
- Няма проблем, наистина. Ще донеса дрехите, а ти си вземи един душ. Кърпите са в шкафа до вратата.
- Благодаря, толкова се радвам да те видя отново. Толкова ми липсваше и ето те сега. - той се усмихна наполовина.
- Ти какво правеше там? Пред магазина за татуировки? - не бях готова за трогващия разговор все още.
- Разхождах се из квартала, всичките ми приятели живеят там, както и аз. Знам, че не е най - добрата част от града, но това е всичко, което имам засега.
- О, аз просто се чудех.
- Можеш да ме попиташ всичко, Теси. Искам да те опозная.
- Съжалявам, ако Хари е бил груб, той е...
- Предпазителен? - той завърши вместо мен.
- Да, предполагам, такъм е. Понякога е много груб.
- Всичко е наред, аз съм мъж. Мога да го понеса, той просто се грижи за теб и не го виня. Не ме познава, мамка му, нито пък ти. Той ми напомня на някой. - баща ми се усмихна.
- На кого?
- На мен, бях точно като него. Не уважавах никой, който не си е заслужил уважението ми и мачках всеки по пътя си. Имах чип като неговия на рамото си, но разликата е, че той има много повече татуировки от мен. - той се изкикоти и това върна спомени, които отдавна бях забравила.

Смях се заедно с него, докато той не стана от пода, пъхайки ръцете в джобовете си.

- Ще ти покажа къде е банята.

Информирах го, че ще оставя новите дрехи до вратата на банята. Когато влязох в спалнята, Хари все още лежеше на леглото. Очите му бяха затворени, а краката му свити пред него.

- Ще се изкъпе, казах му, че може да облече някои от твоите дрехи.
- Защо си го казала? - той застана в седнало положение.
- Защото няма други дрехи.
- Добре, Теса, дай му дрехи. Сигурно трябва да му предложа част от леглото? - каза той грубо.
- Трябва да спреш, сега. Той ми е баща и искам да видя накъде ще отидат нещата. Просто защото ти не можеш да простиш на своя баща, не означава, че трябва да саботираш опитите ми да изградя връзка с моя. - отговорих му грубо.

Хари се взираше в мен с присвити очи. Не се съмнявах, че умът му е пълен с обидни думи.

- Не е това, просто си прекалено наивна. Колко пъти трябва да ти го повтарям? Не всички заслужават добротата ти, Теса.
- Само ти, така ли? Ти си единственият човек, на когото трябва да прощавам и дори да не се съмнявам в теб? Това са глупости и е много егоистично от твоя страна. - изсъсках, докато се ровех из чекмеджето му с долнища - И знаеш ли какво? Предпочитам да съм наивна и да имам способността да виждам доброто в хората, отколкото да се държа като задник с всички и да си мисля, че всички са срещу мен. - продължих словесната си атака, докато не оставих дрехите до вратата.

Чух баща ми да пее тихо, докато се къпеше. Притиснах ухото си към вратата и се усмихнах, заради прекрасния звук. Помня, че майка ми разказваше как баща ми пеел и колко противно било то, но аз го намирам за невероятно.

Включих телевизора в хола и оставих дистанционното на масата, за да го окуража да гледа каквото си пожелае. Дали гледа телевизия? Колко често спи навън? Подредих кухнята и оставих остатъците от вечерята на плота в случай, че той все още е гладен. Кога за последно е ял истинска вечеря?

Хари беше положил кожената папка, която му подарих, в скута си, когато се върнах в спалнята. Водата все още се чуваше от банята, вероятно се наслаждава на топлия си душ. Минах покрай Хари без да го поглеждах и усетих пръстите му да се увиват около ръката ми, карайки ме да спра.

- Може ли да поговорим? - попита ме той.

Дръпна ме да застана между краката му. Ръцете му бързо премахнаха папката от скута му.

- Давай, говори.
- Съжалявам, че се държах като задник, окей? Просто не знам какво да мисля за всичко това.
- Всичко това? Нищо не се е променило.
- Да, промени се. Този мъж, който никой от нас не познава, иска да се сближи с теб след толкова много години. Не се връзва, а и инстинкта ми ме кара да те защитя, знаеш го. - той се защити.
- Не можеш да се държиш омразно и да го наричаш просяк, това наистина ме нарани.

Хари разтвори ръцете ми, преплитайки пръстите ни, като ме придърпа дори по - близо до себе си.

- Съжалявам, бебе, наистина. - той приближи ръцете ни до устата си и целуна всяко едно кокалче.

Гневът ми изчезваше с всяко едно докосване от меките му устни.

- Ще спреш ли с грубите коментари?
- Да. - той обърна ръката ми, проследявайки линиите на дланта ми.
- Благодаря. - наблюдавах как пръстите му се качваха нагоре по китката ми и след това обратно слизаха надолу.
- Просто бъди внимателна, окей? Защото няма да се поколебая да...
- Но изглежда добре, нали? Искам да кажа, че е мил. - казах тихо.

Пръстите на Хари спряха да се движат.

- Не знам, мисля, че е достатъчно мил.
- Не беше мил, когато бях малка.
- Не говори за това, докато той е близо до мен. Давам всичко от себе си, затова не ме притискай. - гласът му беше нежен.

Седнах в скута му и той легна по гръб с моето тяло върху неговото.

- Утре е големия ден. - той въздиша.
- Да. - прошепнах срещу ръката му, заравяйки лицето си в топлината му.

Съобщението от Зейн ме накара да се паникьосам. Почти бях забравила за него, след като срещнах баща си пред магазина за татуировки. Бях получила съобщението, докато чакахме Стеф и Тристан да се върнат, а Хари ме наблюдаваше, докато го четях.

"Трябва да поговорим утре сутрин, насаме моля?" - беше изпратил Зейн.

Не знаех какво да мисля за това съобщение. Не знаех дали трябва да говоря с него, като се има в предвид, че е казал на Тристан, че ще повдигне обвинение срещу Хари. Надявам се да е казал това, за да ги впечатли, да запази репутацията си. Не съм сигурна, но не знам какво ще правя, ако Хари си навлече проблеми, истински проблеми. Трябва да отговоря на Зейн, но не мисля, че да се срещна с него и да поговорим насаме е най - добрата идея. Хари забърка огромна каша без да му се меся.

- Слушаш ли ме? - Хари ме бутна и аз го погледнах, осъзнавайки колко комфортна беше прегръдката му..
- Не, съжалявам.
- За какво мислиш?
- За всичко, утре, обвиненията, изключването, Англия, Сиатъл баща ми, всичко. - въздишах.
- Ще дойдеш ли с мен? Да разбера дали съм изключен? - гласът му беше мек, но нервен.
- Ако искаш.
- Нуждая се от теб.
- Тогава ще дойда. Все още не мога да повярвам, че си направи онази татуировка. Искам да я видя отново. - казах и той ме избута от себе си, за да се обърне.
- Надигни тениската ми.

Направих това, което ми каза и надигах черната му тениска, докато целият му гръб не се показа пред мен. Пръстите ми махнаха бялата превръзка, която покриваше татуираните думи.

- Има малко кръв на превръзката. - казах му.
- Това е нормално. - усещах, че се усмихва.

Очертах зачервената му кожа, прочитайки перфектните думи. Перфектните думи, които знача толкова много за мен, както и за него, но са опетнени от новините, които реших да премълча. Ще му кажа утре, веднага щом разберем дали е изключен. Обещах си стотици пъти да го направя, защото колкото повече го отлагам, толкова повече ще се ядоса.

- Това достатъчно ли е за теб, Теси?
- Не ме наричай така.
- Мразя този прякор. - каза той и обърна главата си да ме погледне, докато все още лежеше по корем.
- Аз също, но не искам да му го кажа. Както и да е, достатъчно е.
- Сигурна ли си? Защото ако не, мога да се върна и да си татуирам портрета ти отдолу. - той се засмя.
- Не, моля те недей. - поклатих глава, докато се смеех.
- Сигурна ли си, че това е достатъчно? - той се надигна и оправи тениската си - Без брак. - добави.
- Затова ли беше това? направи си татуировка в замяна на брак? - не знаех как се чувствам за това.
- Не, не точно. Направих си татуировка, защото исках и защото не си бях правил отдавна.
- Добре измисляно.
- Но и заради теб също. Да ти покажа, че искам това. - той посочи това между нас и хвана ръката ми - Каквото и да имаме, не искам да го загубя. Губил съм го преди и дори сега не го притежавам напълно, но мога да забележа, че си го връщам. И още веднъж използвах думите на много по - романтичен мъж от мен, за да докажа, че съм прав. - той се усмихна широко, но можех да видя ужаса зад усмивката му.
- Мисля, че Дарси ще е ужасен от употребата ти на известните му думи. - пошегувах се.
- Мисля, че би ми ударил пет.
- Да ти удари пет? Фицуилям Дарси никога не би направил нещо подобно.
- Мислиш, че го е надживял? Не е, той би изпил една бира с мен. Ще се сприятелим, докато си говорим колко досадно инатливи са жените в животите ни.
- Вие двамата сте късметлии да ни имате, защото лордът знае, че никой друг не би се справил с вас.
- Така ли? - той ме предизвика, усмихвайки се широко.
- Очевидно.
- Предполагам си права, но бих те заменил за Елизабет на секундата.

Устата ми се изпъна в права линия и повдигнах едната си вежда, очаквайки обяснение.

- Само защото тя споделя мнението ми за брака.
- Но тя е омъжена. - напомних му.
- Това е! Дарси може да има и двете ви!

Хари хвана бедрата ми и ме бутна назад на леглото, а това не беше в негов стил. Главата ми се приземи върху купчината от декоративни възглавнички, които той не пропускаше да ми напомни, че мрази. Смехът му изпълни стаята, както и моят. Моменти като този, в които спорим за герои от книги, карат всяка една секунда прекарана в ада да си заслужава. Моменти като този ме кара да забравя за ужасната реалност и всички пречки пред нас.

- Той излезе от банята. - каза Хари предпазливо.
- Ще му пожелая лека нощ. - отървах се от хватката на Хари и го целунах по челото преди да изляза от стаята.

Дрехите на Хари стояха странно на баща ми, но му ставаха.

- Отново благодаря за дрехите, ще ги оставя тук, когато тръгна на сутринта. - каза той.
- Всичко е наред, можеш да ги вземеш... ако се нуждаеш от тях.
- Вече направи достатъчно за мен, повече отколкото заслужавам. - той седна на дивана и сложи ръцете си в скута си.
- Няма проблем, наистина.
- По - толерантна си от майка си. - той се усмихна.
- Не съм сигурна дали съм толерантна точно в момента, но искам да стигнем до там.
- това е всичко, което искам. Просто малко време, за да опозная малкото си... е, голямата ми дъщеря.
- С удоволствие. - признах.

Знам, че има дълъг път да измине и няма да му простя за една вечер, но той ми е баща и нямам силата да го мразя. Просто вярвам, че може да се промени, знам, че може. Бащата на Хари например е преобърнал живота си напълно, но Хари просто не иска да забрави миналото.

- Мисля, че Хари ще победи тук. - чувството му за хумор беше заразително.
- Да, той ще победи. - засмях се и погледнах към коридора.

Там стоеше цупещият се облечен в черно мъж, който ни гледаше подозрително.