After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 239

Гледна точка на Теса.

- О, не, не искаш. - отвърна той хладнокръвно - Ти ми кажи какво би искала да направя първо.
- Вече ти казах. - казах, отпивайки от бутилката с вино.
- Пий още вино, изглежда, че ще трябва да пиеш повече, за да ми кажеш.

Мислите ми бяха леко замъглени, главата ми беше тежка, но по най-добрия начин. Усмивката ми стигаше до ушите, бях пияна от виното и дрезгавия глас на Хари. Обичах тази игрива страна на Хари и ако той иска да си поиграем, тогава ще играем.

- Хубаво, искам да ме наведеш над това легло тук. - прокарах показалеца си по студената дървена рамка - И да ме изчукаш така, както ме чука на онова бюро.

Вместо да се засрамя, само усетих как топлината мина по врата ми и към бузите ми. Хари изпсува тихо, знаех, че не очакваше наистина да му отговоря.

- След това? - попита ме тихо.
- Ами... - започнах, но направих пауза за още една голяма глътка от виното, за да събера увереност.

Хари и аз никога преди не бяхме правили това. Пращал ми е няколко интересни съобщения в миналото, но това... това е различно.

- Просто го кажи, не се срамувай.
- Ти би ме държал за бедрата, по начина, по който винаги правиш и аз бих стискала чаршафите, за да запазя равновесие, пръстите ти ще се забият в мен, оставяйки белези по пътя си... - аз притиснах бедрата си едно към друго, когато чух как дишането му стана неравномерно по телефона.
- Докосни се. - каза той и аз бързо огледах стаята.

За момент забравих, че никой не може да чуе личния ни разговор.

- Какво? Не. - прошепнах грубо, покривайки телефона с ръката си.
- Да.
- Няма да го направя... тук. Те ще ме чуят.

Ако говорех с някой друг за това, щях да бъда ужасена, пила вино или не.

- Не, няма. Направи го. Искаш, мога да забележа.

Как може да забележи? Искам ли?

- Просто легни на леглото, затвори очите си, разтвори краката си и аз ще ти кажа какво да правиш. - изкомандва ме той.
- Но аз...
- Направи го.

Властният му глас ме накара да се засрамя, докато умът ми и хормоните ми се биеха. Не можех да отрека, че идеята Хари да ме насърчава по телефона, изричайки мръсните неща, които би правил с мен, няма да вдигне температурата в стаята поне с десет градуса.

- Добре, след като се съгласи... - той започна без моето съгласие - Кажи ми, когато останеш само по бикини.

О, боже.

Отидох на пръсти до вратата и е заключих. Стаята на Кимбърли и Крисчън, както и тази на Смит бяха на втория етаж, но доколкото знаех, те може все още да са на първия етаж, при мен. Ослушах се за някакво движение и чух врата да се затваря над мен, това беше добър знак.

Побързах и взех бутилката с вино, довършвайки я. Топлината в мен се беше превърнала от малко пламъче в неконтролируем пожар и опитах да не премислям факта, че събувах панталоните си и лягах на леглото, облечена само с тънка памучна тениска и бикини.

- Тук ли си? - попита ме той и със сигурност се усмихваше самодоволно.
- Да... подготвям се. - не можех да повярвам, че наистина го правя.
- Спри да го премисляш, по-късно ще ми благодариш.
- Спри да знаеш всичко, което си мисля. - пошегувах се, надявайки се той да е прав.
- Помниш какво ти показах, нали? - кимнах, забравяйки, че той не може да ме види - Притисни пръстите си там, където ги притисна последния път.


Гледна точка на Хари.

Чух я как ахна и знаех, че е изпълнила инструкциите. Можех да си го представя перфектно, как лежи на леглото, а краката й - широко разтворени. По дяволите.

- Мамка му, иска ми се да бях там точно сега, да те гледам. - простенах, опитвайки да игнорирам кръвта, която пътуваше право към пениса ми.
- Харесва ти, нали? Да ме гледаш? - тя ахна по телефона.
- Да, мамка му, да. На теб ти харесва да те гледат, мога да забележа.
- Да, точно както на теб ти харесва да дърпам косата ти. - каза тя и ръката ми инстинктивно се придвижи между краката ми.

Спомена как тя се гърчеше под езика ми, пръстите й дърпаха косата ми, докато тя стенеше името ми, изпълни ума ми и притиснах дланта си към себе си. Само Теса може да ме направи толкова твърд за секунди. Стенанията й бяха тихи, прекалено тихи. Нуждаеше се от насърчение.

- По-бързо, Тес, движи пръстите си в кръг, по-бързо, представи си, че това съм аз и моите пръсти се движат в кръг, карайки те да се чувстваш шибано добре, карайки те да свършиш. - подтикнах я, уверявайки се да държа гласа си тих, в случай, че нежеланият ми гост се намира в коридора.
- О, боже. - тя се задъхваше и изстена отново.
- Езикът ми също, бебе, движейки се по кожата ти, грешните ми устни - притиснати към теб, смучейки, хапейки, дразнейки те. - смъкнах шортите си за фитнес и започнах да се галя нежно.

Затворих очи и се съсредоточих над тихото й дишане, молбите и стенанията й.

- Прави, каквото и аз, докосни се. - тя простена и аз бях награден с картината, която е появи в ума ми, как тя извива гърба си, надигайки се от матрака, докато си доставя удоволствие.
- Вече го правя. - промърморих и тя изскимтя.

Мамка му, искам да я видя.

- Говори ми отново. - Теса ме помоли.

Обичах шибано много как невинността й изчезваше в тези момента, тя винаги обича да чува такива мръсни неща.

- Искам да те чукам, не... Искам да те поставя на леглото и да правим любов, силно и бързо, за да може да крещиш името ми, докато влизам в теб по-дълбоко и по-дълбоко.
- Аз ще... - тя стенеше тихо.
- Давай, бебе, отпусни се. Искам да те чуя...

Млъкнах, когато чух как свърши. Чу се тихо скимтене и хленчене, докато тя хапеше възглавницата или матрака, нямах си никаква идея, но това ме избута до края и напълних боксерките си със сподавено стенание на името й.

Еднаквото ни дишане беше единственото нещо, което се чуваше по линията за няколко секунди или минута, не можех да преценя.

- Това беше... - тя започна, задъхвайки се.
- Да. - отворих очите си и подпрях лактите си на бюрото пред мен.

Гърдите ми се движеха нагоре-надолу, докато се опитвах да нормализирам дишането си.

- Един момент. - тя се изкикоти.

Бавна усмивка дръпна ъгълчетата на устата ми.

- А аз си мислех, че сме направили почти всичко. - добави тя.
- О, има още много неща, които искам да направя с теб. Но трябва да бъдем в един и същ град, за да ги направим.
- Тогава ела тук. - тя бързо отговори.
- Каза, че не ме искаш там, нуждаем се от лично пространство, забрави ли?
- Знам, наистина се нуждаем от лично пространство... това изглежда, че проработи. Не мислиш ли?
- Не. - излъгах.

Знаех, че е права, опитвах се да стана по-добър за нея и се страхувах, че ако отново ми прости бързо, аз ще се измъкна и ще загубя мотивацията си. Ако ние... когато намерим пътя си обратно един към друг, аз искам да бъда различен, заради нея. Искам да бъда така завинаги, за да мога да й покажа, че това нещо, както тя го нарича "безкраен цикъл", ще свърши.

- Наистина ми липсваш, толкова много. - каза тя.

Знаех, че ме обича, но всеки път, когато бъда награден с капка увереност, част от тежестта се вдига от гърдите ми.

- Ти също ми липсваш.

Повече от всичко.

- Не казвай "също", звучи сякаш се съгласяваш с мен. - каза тя и малката ми усмивка нарасна, превземайки ме изцяло.
- Не може да използваш моите идеи, добър опит да бъдеш оригинална. - скарах й се игриво и тя се засмя.
- Мога. - тя отвърна детински.

Ако беше при мен, щеше да се е изплезила.

- Боже, тази вечер си борбена. - станах от стола, нуждаех се от един душ.
- Такава съм.
- И невероятно смела, кой да знае, че бих те накарал да свършиш по телефона. - изкикотих се, докато вървях по коридора.
- Хари! - тя изпищя от ужас, знаех, че ще го направи - И между другото, досега трябваше да си разбрал, че можеш да ме накараш да правя каквото и да е.
- Само ако това беше вярно. - промърморих.

Ако беше, в момента тя щеше да е тук.

Подът беше студен. Ричард не знае ли как да включи шибания климатик?

- Съжалявам, приятел, по-рано стана много горещо тук. - каза Ричард и аз побързах да закрия микрофона на телефона си, но беше прекалено късно.

- Кой беше това? - попита ме Теса.

Течащата вода, която чух зад нея само преди момент спря и тя повтори.

- Хари, кой беше това?

Мамка му.

Измънках "браво на теб" на баща й и бързо тръгнах към спалнята.

- Това е... - започнах.
- Това баща ми ли беше?

Исках да излъжа, но това щеше да бъде ужасно глупаво, а аз се опитвах да не бъда толкова шибано глупав повече.

- Да, беше. - зачаках виковете й.
- Защо е там? - попита ме.
- Аз... ами...
- Позволил си му да остане при теб?

Те ме освободи от паниката да намеря точните думи, които да кажа, за да обясня тази прецакана ситуация.

- Нещо такова.
- Объркана съм.
- Както и аз. - признах.
- За колко дълго? И защо не ми каза?
- Съжалявам, минаха само два дни.
- Той защо дойде при теб? - попита ме тя и звука от течаща вода се върна.

Не можех да й кажа цялата истина, не и сега.

- Няма къде другаде да отиде, предполагам. - аз също пуснах водата и тя въздиша.
- Добре...
- Бясна ли си ми? - попита я.
- Не, не съм бясна. Объркана съм... Не мога да повярвам, че наистина ще му позволиш да остане там. - гласът й беше пълен с учудване.
- Нито пък аз.

Малката баня се напълни с пара и аз изчистих огледалото с дланта си. Изглеждах като шибан призрак, буквално като черупка. Тъмни кръгове се бяха появили под очите ми, заради липсата на сън. Единственото нещо, което ми помагаше да живея, беше гласът й, който чувах по телефона.

- Това означава много за мен, Хари. - каза тя най-накрая.
- Така ли?

Това се получи много, много по-добре, отколкото очаквах.

- Да, разбира се, че е така.

Изведнъж се почувствах зашеметен, като кученце, което било наградено с кокал от стопанина си. Изненадващо, но аз нямах нищо против това.

- Добре. - не знаех какво друго да й кажа.

Чувствах се леко виновен, че не й казах за... навиците на баща й, но това не беше точния момент и нямаше да й кажа нещо такова по телефона.

- Чакай... значи баща ми беше там, докато ти... знаеш? - тя прошепна и тихо бучене се чу по линията.

Сигурно е включила вентилатора в банята, за да заглуши гласа си.

- Той не беше в стаята, не си падам по такива неща... - пошегувах се, за да повдигна настроението й и тя се изкикоти.
- Сигурно си. - тя се пошегува.
- Неп, това е едно от нещата, по които не си падам. - казах й с усмивка - Никога не бих те споделил с някой, дори този някой да е баща ти. - не можех да скрия смеха си, когато тя направи отвратен звук.
- Ти си болен.
- Такъв съм си. - отвърнах и тя се изкикоти.

Виното я беше направило по-смела и беше увеличило чувството й за хумор, аз... е, аз нямах никакво шибано извинение за нелепата усмивка на лицето си.

- Трябва да се изкъпя, стоя тук и съм покрит с оргазма си. - казах и събух боксерките си.
- Аз също. - каза тя - Не съм покрита с това, но също се нуждая от един душ.
- Добре... предполагам трябва да свършим...
- Вече го направихме. - тя се засмя, горда с опита си да се пошегува.
- Ха-ха. - подразних я - Лека вечер, Теса. - казах набързо.
- На теб също. - каза тя бавно и аз приключих разговора преди нея.

Горещата вода минаваше по тялото ми, все още не се бях възстановил напълно от това, че тя се докосваше, докато говорехме по телефона. Това не само ме възбуди, направи и нещо друго. Показва ми, че тя все още ми се доверяваше, тя ми се доверяваше достатъчно, за да се разкрие така за мен. Изгубен в мислите си, аз минах с твърдия сапун по татуираната си кожа. Беше трудно да си представя, че преди две седмици стояхме заедно под този душ...

"Мисля, че тази ми е любимата." - тя погледна нагоре към мен през големите си мигли.
"Защо? Аз я мразя." - погледнах надолу към малките й пръсти, които минаваха по голямата роза, която беше татуирана близо до лакътя ми.
"Не знам, отчасти е красиво да имаш цвете, заобиколено от мрака" - пръстите й се преместиха върху плашещия дизайн на изсъхналия череп отдолу.
"Никога не съм се замислял за това." - притиснах палеца си под брадичката й, за да я накарам да ме погледне в очите - "Изглежда, че ти винаги виждаш светлината в мен, но как е възможно това, след като няма такава?"
"Има достатъчно светлина, ти ще я видиш също... някой ден." - тя се усмихна и се надигна на пръсти, за да притисне устните си към ъгъла на устата ми.

Водата мина между устните ни и тя се усмихна, преди да се отдръпне.

"Надявам се да си права." - прошепнах срещу водната струя, толкова тихо, че тя да не ме чуе.

Споменът ме преследваше, повтаряйки се, докато аз се опитвах да го отмия. Не, че не исках да си я спомням, защото исках. Теса е във всяка една моя мисъл, тя винаги е. Просто спомените и времената, в които тя ме хвалеше прекалено много, когато се опита да ме убеди, че съм по-добър, отколкото всъщност съм, ме караха да се ядосвам.

Иска ми се да можех да се видя по начина, по който тя ме виждаше, иска ми се да можех да повярвам, че съм добър за нея, но как можех да повярвам, след като бях толкова прецакан?

"Това означава много за мен, Хари." - тя беше казала само преди минути.

Може би ако продължа да правя това, което правя сега и ако стоя далеч от нещата, които могат да ме вкарат в неприятности, ще мога да продължа да правя неща, които значат много за нея. Ще мога да я направя щастлива, вместо тъжна и може би, просто може би, ще мога да видя светлината в себе си, която тя вижда.

В края на краищата може би има някаква надежда за нас.