After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 216

  Гледка точка на Хари.

- През целия път ли ще ме преследваш? - попитах досадното момиче.
- Не, аз вървя към кабината на родителите ми.
- Е, тогава върви сама.
- Не си много мил. - тя изтананика.
- Наистина ли? Казвали са ми, че това е най - силната ми страна. - извъртях очи, въпреки че тя не можеше да види лицето ми.
- Някой те е излъгал. - тя се изкикоти зад мен, а аз ритах камъчетата под обувките си.

За пръв път се радвам, че послушах Теса и събух обувките си преди да вляза в кабината, иначе щях да се разхождам с кецовете на Лиам. Не изглеждаха добре и съм сигурен, че краката му бяха по - малки от моите.

- Е, от къде си? - попита ме тя.

Игнорирах и я продължих да вървя напред. Мислех, че трябва да завия наляво на следващия знак стоп. Надявах се да е така.

- Англия? - попита ме тя.
- Да, накъде? - попитах я и тя посочи надясно.

Разбира се, че сгреших.

- Родителите ти знаят ли, че си навън? - последното нещо, което исках да ядосам още някой.
- Съмнявам се, имаха компания и без това ме игнорираха. - въздиша тя.

Очите й бяха ледено сини, а полата й се влачеше по земята под краката й. Напомняше ми на Теса. Е, тази, с която се запознах отначало. Моята Теса вече не носи дългите си ужасни поли. Също научи нов речник и това беше благодарение на мен, защото постоянно я ядосвах.

- Ти също ли си тук с родителите си? - гласът й беше тих, дори сладък.
- Не, всъщност нещо такова.
- Отчасти са ти семейство? - тя се усмихна.

Погледнах към момичето, за да се уверя, че наистина стои до мен и това не е някакво откачено подобие на Каръл, която ще се погрижи да си науча урока.

- Те са ми семейство, приятелката ми също е тук. Имам гадже, между другото. - предупредих я.

Не си представях това момиче да се заинтересува от някой като мен, но като се замисля, си мислех така и за Теса.

- Добре... - каза тя.
- Добре. - забързах крачките си, опитвайки да създам колкото може повече разстояние между непознатото момиче и мен.

И двамата завихме надясно. Вървяхме по тревата, когато един камион мина покрай нас.

- Къде е тя тогава? Гаджето ти?
- Спи. - просто използвах същата лъжа, която казах на баща ми и Карън.
- Хмм.
- Хмм какво? - погледнах я.
- Нищо. - тя се загледа напред.
- Следва ме през половината път и ако имам нещо да ми казваш, тогава го направи. - казах грубо.
- Просто мислех, че изглеждаш сякаш опитваш да избягаш или да се скриеш от нещо, не знам. Няма значение.
- Не се крия. Тя ми каза да се разкарам, затова се разкарах.
- Изрита ли те?
- Винаги ли си толкова любопитна?
- Да. - тя се усмихна.
- Мразя любопитни хора. - предупредих я.

Освен Теса, разбира се. Без значение колко много я обичам, понякога искам да й залепя устата, когато следва някой от нейните разпити. Тя буквално е един от най - досадните хора, които познавам.

Не, това е лъжа. Обожавам досадното й държание. Преди го мразех, но сега я разбирам. Аз също искам да знам всичко за нея, какво си мисли, какво прави, какво иска. За мой ужас осъзнах, че сега задавам повече въпроси от нея.

- Е, ще ми кажеш ли? - настоя момичето.
- Как се казваш? - попитах я, избягвайки въпроса й.
- Лилиан. - тя сложи косата зад ухото си.
- Аз съм Хари.
- Разкажи ми за гаджето си.
- Защо?
- Изглеждаш тъжен и какво по - хубаво от това да споделиш с непознат.

Не исках да говоря с нея, прекалено много прилича на Теса и ме затруднява.

- Не мисля, че е добра идея. - слънцето започна да залязва, превръщайки хоризонта в тъмен нюанс розово.
- А да го държиш в себе си е?
- Виж, изглеждаш... мила, но не те познавам и ти не ме познаваш, затова този разговор няма да се случи. - казах и тя се намръщи.
- Хубаво. - Лилиан въздиша.

Най - накрая можех да вида наклонения покрив на кабината на баща ми.

- Е, аз съм до тук. - извиних се.
- Наистина ли? Чакай... баща ти е Кен, нали? - тя се плесно по челото с малката си ръка.

Какво по дяволите?

- Да? - двамата спряхме да вървим в края на улицата.
- Разбира се, каква съм глупачка! Това с акцентите, как не се сетих по - рано? - тя се засмя.
- Не разбирам. - погледнах я.
- Баща ти и моят баща са приятели. Били са заедно в колежа или нещо такова. Прекарах последния час в слушане на историите им за техните славни дни.
- О, иронично. - усмихнах се наполовина.

Не се чувствах толкова некомфортно около това момиче, колкото преди няколко минути.

- Е, значи не сме непознати. - тя се усмихна.


Гледна точка на Теса.

- Бисквитки. - казахме аз и Лиам едновременно.
- Тогава ще направя бисквитки. - Карън се усмихна и отвори шкафа.

Карън никога не спираше, винаги печеше. Не, че се оплаквам, готварските й умения са невероятни.

- Вече е тъмно навън, надявам се да не се загуби. - каза Кен и Лиам кимна.

Хари го нямаше от почти три часа и аз давах всичко от себе си да не се паникьосвам. Знаех, че е добре. Ако нещо му се беше случило, аз щях да разбера. Не знам как да го обясня, но дълбоко в себе си го знам.

Както и да е, не бях разтревожена, че нещо ще му се случи. Тревожех се, че ще превърне разочарованието си в разходка до бара надолу по улицата. Колкото и да исках да се махне от мен, ще ме съсипе да го видя, спъвайки се през врата с миришещ на алкохол дъх. Просто се нуждаех от малко място, време, за да помисля и да се успокоя. Не бях стигнаха до частта с мисленето. Избягвах я на всяка цена.

- Мислех всички да влезем в джакузито тази вечер или може би утре сутрин? - предложи Карън.

Лиам изплю содата обратно в чашата си, а аз извърнах погледа си настрани, захапвайки вътрешната част на бузата си. Споменът, как Лиам намери плаващите ми бикини във ваната, беше прекалено пресен и можех да усетя как се изчервявам.

- Карън, скъпа, не мисля, че ще искат да влязат в джакузито с нас. - Кен се засмя и Карън се усмихна, осъзнавайки, че ще е неловко, ако влезем всички в джакузито заедно.
- Предполагам си прав. - тя се засмя и раздели предварително приготвената смес на топчета - Мразя това нещо. - тя сбърчи нос.

Сигурна бях, че за Карън такава смес е нещо ужасно, но аз мен беше рай.

Беше неловко, когато Карън и Кен се върнаха от посещението на съседите. Казаха, че са били при стар приятел на Кен от колежа. С Лиам говорехме за Даниел и бъдещия им апартамент, когато майка му и Кен ни повикаха. Те ми казаха, че са срещнали Хари, когато е тръгвал. Очевидно той им беше казал, че спя, затова продължих лъжата му и казах, че тъкмо се бях събудила, когато Лиам дойде в стаята ми.

Чудех се къде е Хари и кога ще се върне, откакто е тръгнал. Част от мен не искаше да го вижда, но друга час, много по - голяма част искаше да разбере дали не прави нещо, с което ще провали и без това крехката ни връзка. Все още му бях екстремно сърдита, защото се беше намесил в това с апартамента ми в Сиатъл и си нямах никаква идея какво да правя.


Гледна точка на Хари.

- Саботирал си апартамента й? - попита Лилиан, а ченето й беше увиснало.
- Казах ти, че прецаках всичко. - напомних й.

Още един чифт фарове минаха покрай нас, докато вървяхме към кабината на родителите й. Мислех да се прибера в кабината на баща ми, но Лилиан се доказа като добър слушател и предложи да я изпратя, за да завършим разговора си, а аз приех. Отсъствието ми щеше да даде още време на Теса да се успокои и се надявах да е готова да поговорим, когато се върна.

- Не ми каза колко зле стоят нещата, не я виня, че ти е сърдита. - каза момичето.

Разбира се, че щеше да застане на страната на Теса. Не можех да си представя какво ще мисли за мен, ако знаеше всички неща, които причиних на Теса през изминалите шест месеца.

- Е, какво ще направиш? - попита ме тя, отваряйки вратата на кабината на родителите си.

Беше много екстравагантна, дори по - голяма от на баща ми. Шибани богати хора.

- Те трябва да са горе. - каза тя, когато влязохме.
- Кой трябва да е горе? - попита женски глас и Лилиан направи гримаса, преди да се обърне към жената, която предполагам беше майка й.

Много си приличаха и единствената разлика беше в годините им.

- Кой е това? - мъж на средна възраст, облечен с поло и кафяви панталони, влезе в хола.

Страхотно, просто страхотно. Трябваше просто да се върна при Теса. Чудех се как ли ще се почувства, ако знаеше, че съм тук? И без това ми беше ядосана и е доказвала ревността си от Моли, но това момиче не е Моли и няма нищо общо с нея.

- Това е Хари, синът на Кен. - тя ме представи и мъжът се усмихна широко.
- Чудех се дали ще имам възможността да се запозная с теб. - беше англичанин, това обяснява защо се познаваше с баща ми от университета.

Той се приближи към мен и ме потупа по рамото. Отстъпих назад и той леко се намръщи, но изглежда очакваше тази реакция от мен. Баща ми вероятно го е предупредил за мен. Почти се засмях при мисълта.

- Скъпа, това е синът на Ан. - каза мъжът.
- Познавате майка ми? - попитах, преди да се обърна към жена му.
- Да, познавах майка ти още преди да беше станала майка. - усмихна се жената.

Бях объркан.

- Бяхме приятели, ние петимата. - добави тя.
- Петима? - попитах.
- Скъпа. - мъжът погледна към жена си и подозирам, че го направи, за да я накара да замълчи.
- Както и да е, изглеждаш точно като нея! Но имаш очите на баща си. Не съм я виждала, откакто се преместих в Америка. Как е тя? - попита ме жената.
- Добре е, скоро ще се омъжва.
- Наистина ли? - тя изпищя - Поздрави я от мен, това е невероятно.
- Добре. - отговорих.

Тези хора се усмихваха прекалено много. Сякаш се намирах в стая с три подобия на Карън, но тези бяха по - досадни и по - малко чаровни.

- Аз ще тръгвам. - казах на Лилиан, защото това беше достатъчно неловко.
- Няма нужда да тръгваш, ние ще се качим горе. - каза бащата на Лилиан и уви ръката си около кръста на жена си, повеждайки я нагоре по стълбите
- Съжалявам, те са...
- Претенциозни? - отговорих вместо нея.
- Да, много. - тя се засмя и седна на дивана.

Стоях неловко до вратата.

- Гаджето ти ще има ли нещо против, че си тук? - попита ме.
- Не знам, вероятно. - простенах, прокарвайки раздразнено пръсти през косата си.
- Ти би ли искал тя да направи същото нещо? Как ще се почувстваш, ако тя се мотае с момиче, което току ще е срещнала? - когато думите излязоха от устата й, гневът се надигна в гърдите ми.
- Щях да съм гневен. - изръмжах.
- И аз така си помислих. - тя се усмихна самодоволно и потупа дивана до нея.

Поех си дълбоко въздух и седнах на другия край на дивана.

- Значи си от ревнивия тип?
- Предполагам.

Искам да кажа, почти убих Зейн и все още имам желанието да го направя.

- Обзалагам се, че гаджето ти няма да е доволно, ако ме целунеш. - тя се приближи към мен и аз скочих от дивана.

Почти бях стигнал до вратата, когато тя започна да се смее.

- Какво по дяволите? - опитвах да сдържам гласа си.
- Просто се шегувах. Не се интересувам от теб, повярвай ми. - тя се усмихна - И е облекчение да знам, че и ти не се интересуваш от мен, а сега седни.

Може и да приличаше на Теса, но не беше сладка, нито невинна.

Седнах на стола срещу дивана. Не познавах тази мацка достатъчно добре, за да й се доверя и със сигурност нямах желание да се защитавам, ако отново опита да ме целуне.

- Сега ми кажи какво има в Сиатъл, с което не си склонен да се справиш за нея?
- Не е нещо специфично. Имам лоши спомени от там, но е повече от това. Просто факта, че тя ще се развива. - отговорих, въпреки че знаех колко откачено звуча, но не ми пукаше.

Това момиче ме преследва за час или повече, затова ако някой е откачен, това е тя.

- И това е нещо лошо?
- Не, искам да се развива, разбира се. Просто искам да бъда част от развитието й. - въздишах отчаяно.

Теса ми липсваше, въпреки че минаха само няколко часа. Заради факта, че ми беше бясна, ми липсваше дори още повече.

- Значи отказваш да отидеш с нея в Сиатъл, защото искаш да бъдеш част от живота й? Това няма смисъл. - тя каза очевидното.
- Знам, че не го разбираш. Тя също не го разбира, но е единственото нещо, което имам. Буквално, тя е единственото нещо в живота ми, за което ми пука и не мога да я загубя. Няма да имам нещо без нея, тя е всичко, което притежавам.

Защо й казвах това?

- Знам, че звуча жалко.
- Не е вярно. - тя се усмихна съчувствено и погледна настрани.

Последното нещо, което исках е съчувствие. Лампите по стълбите се изключиха и аз погледнах отново към Лилиан.

- Трябва ли да тръгвам? - попитах я.
- Не, сигурна съм, че баща ми се радва, че те доведох вкъщи. - каза тя без сарказъм в гласа си.
- Защо?
- Е, откакто ги запознах с Райли, той не е спрял да се надява да скъсаме.
- Баща ти не го харесва или нещо такова?
- Нея.
- Какво?
- Той не я харесва? - каза тя и аз почти й се усмихнах.

Почувствах се зле, заради нея, че баща й не приема... връзката й, но трябва да призная, че бях екстремно облекчен.


Гледна точка на Теса.

- Наистина е хубаво, защото апартаментът е близо до кампуса и няма да ми се налага да карам из града. - обясни Лиам.
- Много добре. - Карън сложи ръката си върху рамото на сина си и той поклати глава.
- Добър шофьор съм, по - добър от Теса. - пошегува се той.
- Не съм толкова зле, по - добър си от Хари. - казах и взех бисквитка от чинията пред мен.

Продължавах да гледам към вратата, чакайки завръщането на Хари. Гневът ми бавно се превръщаше в загриженост, докато минутите отминаваха.

- Добре, благодаря, че ми каза. Ще се видим утре. - каза Кен, докато говореше по телефона, когато се присъедини към нас в кухнята.
- Кой беше това?
- Макс, Хари е в тяхната кабина с Лилиан. - каза Кен и стомахът ми се сви.
- Лилиан? - не се сдържах и попитах.
- Дъщерята на Макс, на твоите години е.

Защо Хари ще ходи в кабината на съседа и то с дъщеря му? Познава ли я? Ходил ли е с нея?

- Сигурен съм, че скоро ще се върне. - Кен се намръщи.

Почувствах се сякаш не беше обмислил реакцията ми за тази информация, преди да я изрече.

- Да. - задавих се и станах от стола - Аз просто... ще си лягам. - казах им, опитвайки да не се разпадна.

Можех да почувствам как гневът ми се завръща и трябваше да се махна от тях, преди да кипна.

- Ще дойда с теб. - предложи Лиам.
- Не, добре съм, наистина. Станах много рано тази сутрин, а и вече е късно. - уверих го.

Той кимна, въпреки че виждах, че не ми вярва. Когато стигнах до стълбите, го чух да казва:

- Той е един шибан идиот.

Да, Лиам. Такъв е.