After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 214

  Гледна точка на Хари.

Опитах да придърпам почти голото й тяло дори по - близо до себе си, когато тя задълбочи целувката. Ръцете й хванаха раменете ми, а аз насочих своята между бедрата й. Нямаше смисъл да губим време.

- Трябваше да ги събуеш. - напомних й, дърпайки едната страна на тънките й мокри бикини.

Тя се засмя, останала без дъх, преди рязко са ди поеме въздух, когато пръстите ми влязоха в нея. Стенанията й бяха приглушени от устата ми срещу нейната. Тя дръпна долната ми устна между нейните и това едва не ме накара да свърша. Теса беше толкова шибано секси и съблазнителна без дори да се опитва.

Когато тя започна да движи бедрата си, притискайки се срещу ръката ми, аз я хванах за кръста със свободната си ръка и я избутах от скута си. Тялото й се отпусна върху пластмасата, а краката й се разтвориха широко, докато ръката ми все още я задоволяваше. Тези шибани бикини ме вбесяваха.

Тя се нацупи, когато извадих пръстите си от нея и ги увих около бикините й, дърпайки ги възможно най - бързо надолу по краката й и ги хвърлих във водата до нея. Струите ги отнесоха да другия край на ваната и тя хвана китката ми, насилвайки ме да я докосна отново.

- Какво искаш? - настоях, искайки да чуя думите от нея.
- Теб. - тя се усмихна сладко и след това разтвори краката си дори по - широко, показвайки колко мръсно момиче е наистина.

Дадох й това, което желаеше и бях награден с хватката й около себе си.

- Обърни се. - казах й.

Без да й дам шанс да ми отговори, аз обърнах тялото й и тя се изненада. Паникьосах се за момент, но бързо осъзнах, че е на нивото на струите. Разбира се, че ще се изненада, след минути даже ще крещи.

Застанах на колене зад нея. Обичах да го правим така, защото можех да почувствам много повече от нея, можех да докосвам кремавата кожа на гърба й и да видя как се движи всеки един мускул под кожата й. Да гледам как се бори за глътка въздух, докато се забивам в нея.

Изместих дългата й коса отстрани и се преместих по - близо, влизайки бавно в нея. Гърбът й се изви към мен и аз хванах гърдите й с ръцете си, когато започнах да се движа бавно. Мамка му, чувството беше невероятно, по - хубаво от обикновено.

Сигурно е от топлата вода около нас, докато влизах и излизах от нея. Тя изстена и се пресегнах, за да се уверя, че струите все още я удрят. Очите й бяха затворени, а устата - широко отворена. Кокалчетата на ръцете й бяха почти бели от стискането на ръба на ваната. Исках да се движа по - бързо, да се блъскам в нея, но се принудих да запазя бавното си и мъчително темпо.

- Хари. - тя изстена.
- Мамка му, сякаш най - накрая мога да почувствам всеки един сантиметър от теб.

Момента, в който казах това, се паникьосах и излязох от нея. Презерватив. Дори не се сетих да използвам презерватив. Какво направи с мен, Теса?

- Какво има? - тя се задъха, а лицето й бе покрито от тънък слой пот.
- Не съм си сложил презерватив! - прокарах ръцете си през косата си.
- О. - каза тя спокойно.

О?

- О? Как така о?
- Просто си сложи презерватив? - тя предложи.
- Не е в това смисъла! - станах от ваната.

Тя не каза нищо.

- Ако не бях помислил за това, ти можеше да забременееш. - напомних й.
- Добре, но си спомни.

Защо е толкова спокойна за това? Тя има този огромен план за Сиатъл и едно беше със сигурност би прецакало всичко.

- Това ли измисли? Ако забременееш си мислиш, че ще дойда с теб? - звучах като шибан теоретик на конспирацията, но това нямаше смисъл.
- Трябва да се шегуваш. - тя се обърна към мен, смеейки се и опита да увие ръцете си около мен, но аз се отдръпнах.
- Не, сериозен съм.
- О, хайде, това е откачено. Ела тук. - тя опита отново, но аз се отдръпнах, премествайки се към другия край на джакузито.

Болката се появи в очите й, ясно като шибана неонова табела и тя закри гърдите си с ръце.

- Ти си този, който забрави за презерватива и сега казваш, че искам да ти заложа капан и да забременея? Ти чуваш ли се? - тя поклати глава, отказвайки да повярва.

Няма да ми е за пръв път откачена кучка да направи това. Но това не е някаква си откачена кучка, това е Теса. Какво по дяволите не е наред с мен? Хвана ме параноята.

- Ще се изкъпя. - каза тя, а очите й бяха насълзени, когато излезе от водата.

Гледах я как изчезна в спалнята, блъскайки вратата от яд.

- По дяволите! - изкрещях и ударих водата, искайки ми се да ми отвърне на удара.

Вината ми около тази глупост със Сиатъл ме кара да си загубя ума, или каквото е останало от него. Трябваше да поправя това, или поне да опитам. Дължа й го, особено след като я обвиних в най - глупавото нещо, което можах да измисля. Нямаше нищо общо с това, че аз съм забравил да си сложа презерватив. Е, разсея ме, като се съблече и влезе във водата с мен, но не трябваше да забравям.

По някакъв странен начин ми се иска да не бях си спомнял... не, не е така. Просто не искам да ме изостави и не знам какво друго да направя, за да я накарам да остане с мен. Едно бебе не е отговора със сигурност. Направих всичко възможно, освен да я заключа в апартамента. Тази идея няколко пъти бе минала през ума ми, но не мисля, че щеше да й хареса. Повечето хора не биха харесали това.

Трябва да вляза вътре и да й се извиня за това, че я засрамих и че се държах като задник с нея, преди цялата банда да се е върнала. Може би ще се окажа късметлия и те ще се загубят в гората за няколко часа, а аз ще получа малко спокойствие и шибана тишина с Теса. Да отстраним тишината.

Трябваше да се сетя, че да се обадя на Сандра беше лоша идея. Просто не знаех какво друго да направя, за да я накарам да се откаже от Сиатъл и да дойде с мен в Англия. тази жена продължаваше да звъни на Теса, докато тя се къпеше. Наистина нямах голям избор дали да говоря с нея или не. Трябваше да й вдигна.

Казах й, че Теса вече е безработна и може да бъде или да не бъде надежден наемател. Казах й, че Теса си е тръгнала от няколко апартамента без да плаща. Казах й да не й звъни, нито да отговаря на обажданията й. Фалшивата ми информация нямаше никакъв смисъл, но предполагам Сандра просто не пожела драмата, която щеше да пристигне с Теса.

Не мислех какво ще направи Теса, когато разбере и със сигурност не помислих къде ще живее, ако не размисли. Мислех, че ще отложи преместването си, ако няма къде да живее. Браво на теб, Хари.

Излязох от водата и влязох в стаята. беше ужасно студено, след като бях облечен само с боксерки. Местех погледа си между телефона си и вратата на банята. Можех да вляза там и да й се извиня, преди да я чукам срещу стената в банята или да се обадя на Сандра и да видя дали ще мога да оправя бъркотията, която създадох. Този път без помощта на Теса.

Взех телефона си и едно одеало, преди да изляза на терасата. Разглеждах контактите си, докато не намерих името Самюел. Много умно прикриване, Хари. Не знам защо запаметих номера на жената. Предполагам знаех, че ще се заплета в някакъва мрежа и ще се наложи да се обадя на тази кучка. Смених името й в случай, че Теса се разрови в телефона ми, което знаех, че ще се случи. Мислех, че ме хвана, когато ме попита защо съм изтрил историята си и когато чу как крещях на Моли. Сигурен съм, че Теса би предпочела да види номера на собственичката, вместо този на Моли.

- Сандра Кенеди. - претенциозната жена отговори на обаждането.

Едва я чувах.

- Ало? - каза тя и аз я включих на високоговорител.

Оставих телефона си на стола, докато увивах малкото одеало около кръста си.

- Казвам се Хари Стайлс, говорих с вас миналата седмица за моята... приятелка Теса Йанг, която бе заинтересована от апартамента ви. - казах.
- Да, спомням си. - буквално можех да я чуя как извъртя очи.
- Добре, все още ли е свободен апартамента?
- Не.
- Защо по дяволите не?
- Защото аз съм търговец на недвижими имоти и това е работата ми - да запълвам апартаментите.
- Имате ли други свободни апартаменти? - опитах да звуча възможно най - възпитано, въпреки че исках да я напсувам жестоко.
- Вие ме убедихте, че приятелката ви Теса не е някой, с който да си губя времето в даването на апартамент под наем. Ако не може да ми плаща, аз не мога да й дам място, където да живее. - каза Сандра.
- Вижте... тя не е толкова лоша, колкото я представих. Всъщност не е разхвърляла никакви апартаменти, нито е напускала без да плаща. - започнах да обяснявам.
- Ти си болно, егоистично копеле. - гласът на Теса ме стресна и аз съборих телефона си на пода.
- Ало? - чух гласа на Сандра през говорителя.

Наведох се, взех телефона си и прекъснах разговора, преди да погледна към Теса.

- Как можа? Как можа да го направиш? - тя започна да крещи.
- Аз.. - не знаех какво по дяволите да кажа.
- Не! Дори не ми губи времето с... извинение! Какво по дяволите си мислеше? - тя влезе вътре в стаята и аз я последвах.
- Теса, изслушай ме.

Аз съм един шибан задник, ето какво не е наред с мен.

- Не! Ти ме изслушай, Хари. - каза тя през зъби и гласът й беше нисък - Писна ми от това, писна ми да саботираш всичко в живота ми, което не се върти около теб! - гласът й определено не се задържа нисък.
- Аз не..
- Млъкни! Млъкни, по дяволите, ти си най - егоистичният, арогантен, ти си просто... уф! - тя почти изкрещя, а ръцете й се движеха из въздуха.
- Не знам какво си мислех, сега се опитвах да оправя нещата.
- Точно, точно за това говоря. Ти винаги правиш нещо, винаги криеш нещо, винаги намираш начини как да контролираш всяко едно нещо, което правя и не мога повече така! Това е прекалено много. - тя вървеше напред - назад из стаята, а аз не мърдах от мястото си, гледайки я как побеснява - Свикнах с това, че си по - предпазлив от нормалното и с това, че се биеш често. Мамка му, дори свикнах с държанието ти на пълен задник през половината от времето и дълбоко в себе си винаги съм знаела, че правиш това, което мислиш, че е най - добро за мен. Но не и това. Опитваш се да провалиш бъдещето ми и няма да го търпя.
- Съжалявам.
- Винаги съжаляваш! Винаги едно и също, правиш нещо, криеш нещо, казваш нещо, аз плача, ти казваш, че съжаляваш и бам! Всичко ти е простено, но не и този път. - тя взе една възглавница от леглото и я метна на пода.

Добре...

Знаех, че беше права и знаех, че беше ядосана, може би по - ядосана, отколкото някога съм я виждал, затова държах устата си затворена.

- Писна ми от този безкраен цикъл. И преди ти го казах, но ти не ме послуша. Намираш си нови начини да продължиш този цикъл и аз съм до тук. Приключих! - тя метна още една възглавница на пода и аз не можех да не се замисля колко различни сме всъщност.
- До тук с мен?
- Да съм казала такова нещо?
- Каза, че си до тук. - гласът ми ме предаде, пречупвайки се накрая.
- Казах, че съм до тук с този цикъл. Толкова съм изморена и не мога да го понасям. Не мога да продължавам с това! Ти щеше да ме оставиш да се преместя в Сиатъл без да имам къде да живея, за да ме накараш да не ходя! - тя изкрещя.

Тя не плачеше и това ме правеше нервен. Не казах нищо, трябваше да й позволя да си излее гнева. Мекият звук от възглавниците по пода имаше голям контраст със забиването на юмруците ми в стената, когато бях ядосан. Това е нашето олицетворение. Тя е тишината, заглушеният красив звук, а аз бях шибаният боен чук, който разрушаваше всичко по пътя си.

- Разкарай се! - извика тя и още една възглавница удари пода.
- Не, съжалявам, окей? Аз...
- Разкарай се. Веднага. - тя ме погледна с отрова в очите си, която накара краката ми да ме отведат до вратата, преди умът ми да е заработил.